В олтара на душата с твореца Петко Каневски: Поезията е религия на любовта

Предстои епохата, в която трябва все повече да издигаме духовността, казва народният поет

От печат излезе уникална стихосбирка на народния поет Петко Каневски. Книгата „В олтара на душата“ съдържа подбрани стихове, а премиерата й бе на Националния празник на поезията в Смолян. Тя се явява седма поред и събирателен образ на шестте му стихосбирки – „Виж Луната“, „Живот на кредит“, „Звездни вулкани“, „Горе ръцете“, „Опасно честно“, „Увеличи шрифта на любовта“, като има и нови стихове. Творецът е автор още на фейлетоните „Писма до дядо ми“, на документални филма за знакови за Димитровград личности, песни на различни композитори са създадени по негови стихове. Петко Каневски е сред носителите  на Националната литературна награда „Пеньо Пенев”, отличен е със „Златен медал на френския ренесанс” – за принос в културните отношения между България и Франция, с наградата  „Златен век“ на Министерството на културата и други отличия. Член е на Съюза на българските писатели, председател на Дружество на писателите „Пеньо Пенев“ –  Димитровград, председател е още на читалище „Култура 2002“. Роден е през 1951 г. в Димитровград, на знаменателна дата – 18 юли, на която се е родил и Васил Левски.

• Г-н Каневски, има ли конкретен повод за стихосбирката ви „В олтара на душата“?
• Поводът е навършването на моята скромна 75-годишнина. Постарах се в продължение на повече от година да работя над тази книга, да събера най-значимото и важно за мен, за да съвпадне с юбилея ми. Щастлив съм, че излизането й съвпадна с Националния празник на поезията, проведен за девети път в Смолян, където домакин беше големият писател Светозар Казанджиев. Тя съдържа подбрани за целта 150 стихотворения, създавани близо четири десетилетия. В стихосбирката съм изразил с голямо внимание любовта към Отечеството, към майката, земята, към приятелите, към доброто, справедливостта, към всички неща, които са се случвали и случват с мен. В книгата има стихове и за Димитровград. В тях звучи вик за повече свобода, повече въздух, красота и повече ценностна система, най-вече към бъдещите поколения, които след нас трябва да продължат онова красиво дело на първостроителите. Изданието може да бъде закупено от книжарница „Знание“. Оттук нататък съм предвидил в себе си и сърцето да направя премиера в Дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград и в различни други градове на България. Премиерата в София предстои на 23 октомври.

• Как са подбирани стиховете?
• Подбирани са тематично от шестте стихосбирки, като се почне от първата ми „Виж Луната“ и се стигне до последната – „Увеличи шрифта на любовта“. Умишлено съм писал подбрани, а не избрани, защото това е по-леката форма, другата е по-претенциозна. Подбор направи големият български писател и поет Боян Ангелов, доктор на философските науки, председател на Съюза на българските писатели, който ми е и редактор на книгата. Не е спазена хронологията на отделните мои стихосбирки. Сюжетът следва различните душевни преживявания, като лирика, любовни стихове, гражданска поезия, стигайки до стихотворението „В олтара на душата“. Последните десетина са съвсем нови творби. Едно от стихотворенията, което много обичам – „Гнездо в небето“, е за България.
• Споделете за символа на заглавието на книгата „В олтара на душата“…
• Първо да кажем, че книгата е илюстрирана много богато от художника Христо Панев, почетен гражданин на Димитровград, с повече от 30 великолепни графики и с една великолепна маслена картина „Господи, прости им“, която е на корицата на книгата и пасва на заглавието, защото то извира от душата ми. То не претендира за оригиналност, а по-скоро за дълбочинност на човешката природа. За всеки един човек съкровеното нещо е душата, а за мен олтарът е сакралната част на душата. В него всеки един от нас има своите спомени, тайни, мечти, желания и най-вече пази своята любов и към Бог, и към природата, и към близките си, и към приятелите.
• Каква равносметка си правите за навършената юбилейна годишнина?
• Равносметката е, че целият ми съзнателен живот през тези години е минал в областта на духовната сфера. Работил съм като журналист, организационен работник, като човек на книгите и никога не съм съжалявал, защото винаги съм считал, че трябва да има равновесие между дух и материя. Мисля, че тепърва предстои епохата, в която трябва все повече и повече да издигаме духовността за бъдещите поколения, защото този показател е определящ. Българинът има колосален дух, душевност и аз дълбоко вярвам в доброто бъдеще на Отечеството.
• Предстои представянето на книгата ви с подбрани произведения на различни срещи, наред с това, какви са вашите бъдещи творчески планове?
• Издаването на такава антология бе едно от най-крупните ми желания. Наред с това съм предвидил да продължа поемата „Живот на кредит“, в която до 1993-94 г. действията се развиват между двете системи социализъм и капитализъм, за да стане преживяното като огледало на живота ми. Дописвам и фейлетоните „Писма до дядо ми“, с проза-белетристика. Първата им част обхваща 20-годишен период – от 10 ноември 1989-а до 2010 г. Сега ще ги продължа до 2026 г. – още 15 години натрупани като факти и събития. Самите фейлетони са кратки, обхващат живота в градеца и столицата и приятелите около мен. Едно двупластово сравнение на житейски събития с хумористичен характер и самоирония.

Желанието ми е да напиша роман за сблъсък между две епохи

• Кои неща усещате, че остават неописани и искате да ги видите на белия лист?
• Усещам, че нещата около нас с всеки изминал месец, година дават невероятни теми за размисъл. В творчески план дълбоко в мен се е загнездило желанието да напиша роман. Искам той да бъде сблъсък между две епохи. Разбира се, в основата ще бъдат човешките съдби. Искам от гледна точка на личността да пресъздам коя епоха е по-ценна, по-човеколюбива, хуманна, миролюбива, по-истинска, коя епоха е по-близко до сърцето на Бог.
• Откъде черпите вдъхновение и кое е най-важното за вас и в живота, и в творчеството?
• Колкото и тривиално да звучи, вдъхновението е живият живот и нещата, които срещам в личен и обществен план. Прекалено много акцентирам и държа, включително в поезията си, на личности, с които съм контактувал и изграждал своя мироглед. На много от тях съм посветил отделни стихове. Най-важното за мен в живота и творчеството, като апотеоз мой и девиз, това е, че поезията е религия на любовта. Отношението към хората, към майката, децата, близките, колегите, приятелите трябва също да започва и завършва с думата любов.
• Посланието ви към читателя…
• Към читателя имам едно единствено послание – да обича себе си, близките си и България, наред с мира и добротворчеството.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ