Първото ми „дете“ на хартия. Така, накратко, се изказва за дебютната си книга „Виж ми статуса“ димитровградчанинът Михаил Нейчев. Той е DJ, артист и IT номад. Животът ми е постоянна въртележка – между палуби, партита, летища и компютри, обяснява авторът. В момента е на работното си място, намира се на кораба между Гърция и Малта. Това е причината, засега, Мишо да се наслаждава от мрежата на изданието си, което излезе от печат преди броени дни.
- Мишо, как реши да напишеш книга и кое те мотивира?
- Ако трябва да съм честен – не реших. Аз си пиша в интернет, най-често във Facebook. Постове, глупости, разказчета. В един момент се натрупаха толкова, че някой каза: „Абе, хайде – книга“. И хоп – книга. То, май, само книга не бях издавал досега…
- Колко време я писа?
- Не съм я писал наведнъж. Това са текстове от 10–15 години. Събирал съм ги, преправял съм ги. Истинската борба беше подготовката – и там инатът свърши повече работа от вдъхновението.
- Какво включва и какво ще открият читателите на страниците й?
- Истории, преживявания, лични мисли. И, разбира се, куп простотии, които в интернет минават за съдържание, но на хартия вече изглеждат „литература“.
- Ти самият как би описал изданието си?
- Леко, забавно четиво за влака, кенефа или морето. Без пози и „велики“ литературни претенции.
- Какво послание отправяш към читателите?
- Послание нямам. Само предупреждение: четете на собствена отговорност.
- Има ли вече отзиви?
- Хората, които си я взеха, уж са доволни. Аз не обичам да си правя PR, хвалейки себе си. Все едно да почна да обяснявам колко е хубаво детето ми.
- Има ли основни теми или са отделни разкази?
- Няма „основни теми“. Това не е учебник по литература или сериозно литературно произведение. Това са текстове – някои по-смислени, други по-тъпи.
- Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб в творческия процес на подготовка?
Ами всичко. Първо – издателствата. Обещания, въртене, бюрократични простотии. Накрая ми кипна и им теглих едни по димитровградски. После печатниците – едни ми говореха суми все едно печатат Библията. Графичните Canva „дизайнери“ от Facebook пък ми „влизаха на ряз“, все едно аз трябва да работя за тях, а не те за мен. На финала си казах – абе, мога ли аз, или не мога… Взех лаптопа, на кораба, с бавен интернет и никакъв комфорт, и сам си направих дизайна и сайта. И в точния момент, като по чудо, Господ ме свърза с хората от Select Print в Хасково – разбрахме се за пет минути и книгата стана факт.- Как се чувстваш като автор и смяташ ли, че тази книга ще те промени по някакъв начин?
- Не се чувствам „автор“. Аз съм си аз. Ако човек почне да се взима насериозно, само защото е направил някаква си книжка – край, приключил е.
- Имаш ли други подобни творчески планове за в бъдеще време, например за следваща книга?
- Планове – колкото щеш. Някои бутам, други съм ги качил „на трупчета“, докато им дойде времето. Междувременно пътувам и бачкам, че трябва сметки да се плащат. Абе, за мен е важно да ми ври сивото в канчето. Така се чувствам жив и потребен.
- Как желаещите могат да се сдобият с книгата?
- Просто влизат на сайта ми – https://neychev.net. Там има всички опции.
Ами всичко. Първо – издателствата. Обещания, въртене, бюрократични простотии. Накрая ми кипна и им теглих едни по димитровградски. После печатниците – едни ми говореха суми все едно печатат Библията. Графичните Canva „дизайнери“ от Facebook пък ми „влизаха на ряз“, все едно аз трябва да работя за тях, а не те за мен. На финала си казах – абе, мога ли аз, или не мога… Взех лаптопа, на кораба, с бавен интернет и никакъв комфорт, и сам си направих дизайна и сайта. И в точния момент, като по чудо, Господ ме свърза с хората от Select Print в Хасково – разбрахме се за пет минути и книгата стана факт.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
