Като човек бе много добър, като футболист – още по-добър, казва ветеранът за Гунди, с когото играе в „Левски“
Моят живот и любов е футболът. Толкова много го обичах и си мислех, че животът ми няма да има смисъл без него, казва футболният ветеран и треньор Тончо Проданов, който тази година, здраве и живот, ще чества 90-годишен юбилей.
Бъдещият футболист и треньор е роден на 7 декември 1936 г. в Хасково, но през 1947 г., когато е в 5-и клас, семейството му се премества в Димитровград, където започва и с голямата си страст – футбола. Между другото, е тренирал още борба, баскетбол, каране на ски.
Късметът, както подчертава на няколко пъти в разговора ни бат Тончо, както е известен, го спохождал в различни етапи от кариерата. Още в началото записвали деца за отбора „Строител“ в Димитровград, играещ в окръжната група. Него обаче не искали да го вземат.
Записваха за детския отбор, но мен не искаха да ме включат, тъй като съм бил слаб и дребен, но извадих късмет. Бях се заслушал в мач по високоговорител. Минава в това време оттам треньорът по съвместителство, арх. Николов. Видя ме унесен да слушам футбола и пита: „От кой отбор си?“. От „Строител“, отговарям, – ама Москов не иска да ме запише. „Да му предадеш, че аз съм казал да те запише“, добавя той. И тогава стана. По-късно в отбора дойде бай Гежо – физкултурен организатор, занимаващ се с футбола. При него започнах, първо в детския отбор, после младша възраст. В едни от дните на физкултурника ни се падна да отидем в село Брод и играх първи мач с юношите на „Строител“. След нас играха мъжете, но един не дойде и бай Гежо ми каза да влизам да играя на негово място. Това беше още една проява на късмета.
В 8 клас Тончо минава към „Локомотив“ – Димитровград, тогава играели в Б окръжна група, а 4-5 съотборници, наред с него станали успешни футболисти в следващите години. Подчертава, че тогава имало няколко отбора, обособени по райони. Разказва и интересни истории от онова време, някои изглеждащи комични, но и не толкова необичайни за тогава. Трябвало, например, за да играят с отбор от Узунджово, да отидат с каруци, тъй като нямало с какво да пътуват. „Уж сме „Локомотив“, а пътуваме с каруци, споделя с усмивка бат Тончо.
По-нататък започва да играе за димитровградския „Торпедо“, с който през 1955 г. влизат в А окръжна група. Треньор, тогава, е Балабанов, по думите му – много способен. Отборът влиза и в една от четирите зони. Година по-късно треньор става Хаджиев, определян също като много способен.
Отидохме на подготовка във Велинград. След като се прибрахме, Хаджиев ни каза: „Вече сте професионалисти!“, спомня си Проданов, който тогава е в Химкомбината, назначен след завършването на гимназия. Това означава, че от този момент нататък ще се водят на работните си места, но основният ангажимент на играчите е работата на терена.
През 1957 г. младият играч влиза в казармата и става част от „Ударник“ – Пловдив, в Б група, като във втория полусезон тимът минава към „Марица“.
По това време треньорът на „Ботев“ Генов нещо ме харесал и следващата 1958 г. ме прехвърлиха в редовните войски, за да мога да играя в отбора. Искаше да остана, обаче ме навиха да се върна в Димитровград, през 1959 г. Тогава треньор беше Григоров, бяхме влезнали в Б група с „Торпедо“, когато отборът вече се казваше „Раковски“.
Историята продължава с преминаването в столичния „Левски“. Тя е била на косъм да не се осъществи по обективни причини, в случая контузии, но отново отчасти късметът, професионалната етика и човешката коректност предопределят бъдещите стъпки в кариерата.
В пролетния полусезон през 1960 г. имах контузия на подбедрицата. В този момент нашият отбор „Раковски“ отива да играе за първенството с „Локомотив“ – Горна Оряховица“. Сега ще ти кажа какво значи колегиалност. Нашите отиват да играят, от „Левски“ пратили човек да ме наблюдава. Аз обаче не пътувам заради контузията. Следващият мач е в Сливен, пак отиват да ме наблюдават, но пак не играя. Получавам писмо от вратаря на Горна Оряховица, Гюлата се казваше, в което ми пише – „идваха да те наблюдават от „Левски“, знам, че си контузен… Ако успееш да се оправиш, влез да играеш в следващия мач. Познавам те, имаш качества“, посочва той в писмото. Последният ни мач беше в София с „Академик“. Влязох на терена. Как съм играл, що съм играл, спомням си, биех удари отдалеч, удрях греди… След мача идват треньорът на „Левски“ Георгиев, помощникът Соколов и Рихард Езра – телевизионен журналист, голям левскар. Отиваме в дома на Соколов, казват ми – „Наблюдаваме те, искаме да те вземем в „Левски“, да растеш като футболист“. Езра ме попита от кой отбор съм, отговорих му, от „Ботев“, защото съм играл там, отвърна – „Едно честно момче да си признае, другите, дето ги каним, все са от „Левски“.
Предложиха ми да остана веднага или да се прибера и за подготовката да дойда. Прибирам се, нашите научиха, веднага ме викат в градския комитет на партията. Първият секретар, тогава, Шишков ми заявява – „трябва да си останеш тук, ние ще правим отбор“… Постоянно ме търсят по телефона от София да питат няма ли да се включа в подготовката. Баща ми каза: „Я се качи на влака, иди виж какво е при тези хора“. Изпрати ме вечерта с влака, пристигам в 6 часа сутринта и се отправям към дружеството на „Левски“. Макар да бях ходил в София, гледам едни големи здания и си викам „къде съм тръгнал, я да се връщам обратно“. Без да се обаждам хващам рейса за Велинград, където „Раковски“ има подготовка. Прибираме се към Димитровград, първият мач е в Търново, но не играх, понеже не бях картотекиран. Следващия път пак късмет, че ни се падна да играем с „Академик“ в София, тогава бях капитан на отбора. Нервно ми беше по пътя, сдърпахме се, защото бях недоволен от наличието на един пътник, казах, че няма да играя, ако е в автобуса, но го качиха. Пристигаме и се настаняваме. Имаше едно момче, Боре Александров, после игра вратар в „Левски“, ми казва – „или идваш, или не идваш“. Обади се в „Левски“, добавям, оставам. Веднага дойдоха. В това време казах на Миланов, председател на дружество „Раковски“, че няма да играя и така постъпих в „Левски“.
Стартира подготовката в столичния тим. В първия контролен мач Тончо Проданов влиза през второто полувреме срещу „Рилски спортист“, като в него направил само три грешни паса. Следващата подобна среща е с ВИФ (сега НСА), започват да го налагат. Начало на първенството. Първият официален мач е срещу ЦСКА, левскарите се налагат с 1:0. Проданов е в групата, но няма право да играе, тъй като картотеката му не е изготвена още. Въпреки това и той е сред премираните за успеха на тима. Трябва да получи 100 лева, но решава да вземе половината. Колко са тези средства по онова време обяснява, правейки сравнение, че тогава е бил назначен към Централна поща, където месечната му заплата е 80 лева.
За следващия мач, с „Локомотив“ – София, вече е картотекиран, следват двубои със „Спартак“, „Славия“…, играе на поста опорен полузащитник. На вратата тогава е Бисер Михайлов, баща на Борислав Михайлов, десен бег е Пальо Василев, Блажо Филипов – централен защитник, Петър Дончев вляво, аз, както и Иван Георгиев – в средата на терена, Абаджиев, Патрата, спомня си Тончо Проданов, който оттогава започва редовно да играе. Присъединяват се Иван Вуцов, както и Георги Аспарухов – Гунди, обявен по-късно за най-добър футболист на България за XX век.
В началото на 1961 г. отборът играе за Балканската купа с „Фенербахче“, в състава е и 18-годишният Гунди, от юношеската школа на „Левски“. Любопитно е, че тогава си забравил „калеврите“, бил притеснен, но по-големите му казали, че ще вземат назаем. През същата година Аспарухов влизал от време на време да поиграва, но след това става войник, преминава в „Ботев“ – Пловдив. Искали да го оставят там, но след като се уволнява, се връща в „Левски“.
С Гунди станахме шампиони. Много хубаво момче. Като човек бе много добър, като футболист – още по-добър. Извън терена беше дружелюбен, дори до наивност. Играеше страхотно туист, много гъвкав беше. Моето шкафче беше до неговото в съблекалните, разказва Тончо Проданов.
„Левски“ той напуска през 1965 г., след пет сезона в столичния гранд. След това отново играе в „Раковски“ – Димитровград, където през 1968 г. приключва състезателната си кариера. За кратко е учител по физкултура в Димитровград, като завършил ВИФ, но поема по треньорския път. Бил е в сметките и за национален състезател. Имал е няколко срещи за националните гарнитури, но контузии не му позволяват да покаже потенциала си.
През 1969 г., когато отборите „Миньор“ и „Раковски“ вече са обединени в „Димитровград“, треньорът Конов взема Проданов за помощник. През годините е бил начело на отбори в Кипър, както и у нас. Първоначално имал намерение да замине за Нигерия, но шансът го отвежда в Кипър, където е бил четири години. През различни периоди е треньор на юношите и на представителния тим на Димитровград, после пак заминавал.
Председателят на футболния съюз Иван Николов ми се обади да тръгвам за София, защото от Кипър дошли представители, които искали български треньор, а той предложил мен. Отивам да се разберем, навиват ме, но срещам Гацо Стоянов, бивш футболист на ЦСКА, който ми каза, че в Кипър почти нямало какво да яде. Отказах се да отивам, а и нямаше информация, както сега, за да проверя. Започнах отново да правя планове за Нигерия. В същия момент обаче срещам случайно Митко Контев, с когото сме играли в „Марица“, бил е и треньор в Кипър. Той ми каза, че няма нищо вярно, че вероятно иска да заеме мястото ми. Веднага се свързахме, уредихме документите и заминаването.
В Кипър Проданов води „Пезопорикос“, който в по-късни години става АЕК (Ларнака). С отбора играе за купата на УЕФА, но отпада от полския „Шльонск“ (Вроцлав). Тренира още тима „Отелос Атинеу“. В България е бил треньор на „Димитровград“, „Хасково“, „Чирпан“, „Хебър“, „Бдин“, „Тунджа“, „Марица Изток“. Имал е и собствен футболен клуб „Димитровград 68“. Сред значимите му успехи е финал с „Марица Изток“ за Купата на Съветската армия през 1989 г. Макар отборът да е във В група, успява да отстрани „Локомотив“ (Пловдив), „Спартак“ (Пловдив), а на полуфиналите – „Локомотив“ (София). В последната среща отстъпва на ЦФКА „Средец“ на националния стадион „Васил Левски“.
Когато играхме преди, не мислехме толкова много за пари, както сега се налага. Футболът стана и много динамичен в днешно време, с голяма преса по целия терен каквато преди имаше само в баскетбола, с интензивни бързи контраатаки, с едно-две докосвания. Промениха се и отборите, изравняват възможностите си, което пролича на Световното първенство. Повечето обаче са част от големи състави. Проблемът у нас е, че не дават достатъчно възможности на юношите да играят в първите отбори, налагат готови чужденци. От друга страна, младите имат доста други занимания сега и не мислят за футбол.
Не бих могъл да давам препоръки, но спортът изисква жертви. Когато бях в „Левски“ си лягах да спя в 10 часа. Качествата са едно, организацията и режимът – съвсем друго. За успеха е много важно още това, което правиш, да го обичаш с цялото си сърце и душа, казва ветеранът Тончо Проданов.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
