Трябва да имаме уважение към предците, положили пот, кръв и усилия нас да ни има, подчерта авторът
По тези земи се е родила концепцията за Европа. Да, сега са водещи Ню Йорк, Шанхай, Москва, но преди 2000 години тук е бил световният цивилизационен център. И ми се иска хората да осъзнават не само кои са предците ни, но и на какви земи живеем, заяви в Димитровград Росен Петров.
В Дом-музей „Пеньо Пенев“ известният тв журналист, продуцент, водещ и сценарист гостува с книгите си „Нека помним. Истории от историята“ и „Нека помним II. Още истории от историята“.
Срещата пред препълнената зала откри уредникът на Дом-музея Евгения Емилова, думи за автора добави и Делян Илиев от издателство „Атеа“, който подчерта, че аудиторията я очаква пътешествие в дебрите на българската и не само история.
Димитровград, например, се възприема като център на индустрията, така се е родил. На няколко километра обаче от него, край Каснаково е прекрасният нимфеум на Тит Флавий, от 2 век, изграждан по времето на Римската империя. Ако сега схващаме района като периферия на Европа, тогава това е бил центърът на света, защото съвсем скоро се е появил Константинопол.. Съвсем близо оттук е започвала провинция Европа. През 4 век римският император Диоклециан (основател на града, който по-късно става Хисаря) прави административна реформа в Римската империя и провинция Тракия става диоцез. В диоцез Тракия е била провинция Европа, започвала от днешната турска граница и стигала до Константинопол, днешен Истанбул. Това е първата употреба на „Европа“ като географско понятие. Обоснована хипотеза е, че наименованието идва от река Марица (Еврос). Затова ми се иска, като ми казват, че не сме баш европейци, че тук Европа свършва, да погледнем в миналото и да кажем – не, оттук Европа започва, сподели Росен Петров.
Ценим героите си след като си отидат. Българинът е разединен
Намирайки се в Дом-музея, авторът започна изложението си с думи за поета Пеньо Пенев. Това е личност, която в моето детство се изучаваше много. През 1959 г. се самоубива. Три години след неговата смърт му присъждат Димитровска награда, след това има награда на негово име. Винаги, когато разбера такива неща, се замислям, че ние ценим героите си едва след като те си отидат. Ето, Пеньо Пенев дошъл да строи град, автор на много хубави стихове за онзи строй, обаче са го оценили след смъртта му. И така не е само с него. Така е с почти всички български герои, заяви той и продължи с констатацията, че обществото ни е много разединено.
Идват костите на Самуил – ние сме разделени, едни казват „добре е, че ги взехме“, други – „това не са неговите кости“, трети – „а какво пък ние връщаме на гърците. Българинът винаги е разделен. Преди ден става инцидент с журналистка – едните обясняват, че си го е търсела, другите, че е недопустимо. Имам чувството, че едното полукълбо на българина отговаря за любовта към Русия, другото за омразата. Толкова сме разединени, забравяйки, че всички сме роднини и приличаме на семейство, което обаче настървено се кара помежду си. Родствени сме помежду си, оттам е и думата народ, от род идва. Когато погледнем назад във времето, трябва да си дадем сметка чии потомци сме, за да имаме повече опора и самочувствие в днешния ден, защото в момента сме с поомачкано самочувствие. Това е така, защото на народа се говори, че е прост, чалгарски, крадлив, втора ръка европейци. Така че моите книги са опит да се гордеем малко повече с миналото си, подчерта гостът.
Петров разви и друга хипотеза, свързана с Паисий Хилендарски и думите в творбата му „История славянобългарска“ – „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин…“ Допускането е, че Хилендарски не изрича това към всички българи, а към точно определен човек – Евгений Булгарос (Вулгарис), роден на Корфу, най-вероятно от български произход, начетен човек, гръцки духовник. Това, подчерта Петров, е бащата на гръцкото национално възраждане, с Паисий са били в съседни манастири в Атон. Предположението е, че на него Паисий пише обръщението, защото се е гърчеел. По думите му, един българин ражда гръцката национална идея – т. нар. триединство на Елада, че Древна Елада, Източна Римска империя и днешна Гърция са едно и също нещо.
Синове сме на юнашко племе или на крадливи псевдоевропейци?
По темата допълни, че целият успех на Гърция се дължи на тяхното огромно културно-историческо влияние, базирано на митове и легенди, използвани от големите държави, като например легендата за крал Артур, рицарите на кръглата маса и влиянието на Великобритания. Според него, ако България постигне и процент от направеното от гърците, за страната ни ще се чува по целия свят.
Ние на какво искаме да вярваме, че сме синове на юнашко племе или на втора ръка крадливи псевдоевропейци, попита риторично Росен Петров, подчертавайки, че историята не трябва да бъде непременно това, което се е случило, а в което вярваме.
По отношение на историческите забележителности и развитието на туризма авторът даде пример от родната си София. При строеж в столицата на хотел през 2004 г. е открита стена, оказала се, че е на прочутия сердикийски римски колизеум, с 25 хил. седящи места. Оттогава досега са изминали 22 години и нищо не е направено за популяризирането му. В същото време 6 млн. туристи посещават Рим, за да видят колизеума там. В нашата земя е бил и най-дългият мост в Римската империя, до днешното село Гиген, на река Дунав. Мостът е открит от Константин Велики, бил е дълъг 2 км и 400 метра. Доскоро се мислело, че е измислица, но при падането нивото на реката това лято се появили подпорите на съоръжението.
Хиляди са археологическите обекти в България, но единици са популярните
Такива находки в България са буквално хиляди. Страната ни е на трето място след Гърция и Италия по брой на археологическите обекти. През 2017 г. ги броиха – 42 500 са. Не знам от тях и 50 да са популярни и държавата да прави нещо за тяхната реклама и тяхното стопанисване. Това е една от болките ми. И се чудя защо българите не уважаваме културно-историческото си наследство, запита се Росен Петров. Той продължи, че четири места спорят за това къде точно е откривано най-старото технологично злато в света. И четирите са на територията на днешна България – Варненски халколитен некропол, могила Юнаците до Пазарджик, в Дуранкулак и Хотница до Велико Търново. А злато може да обработваш, когато имаш технология, обучени хора, йерархия. Това говори, че тук се е зародило човешкото общество, идеята за държавност като понятие в световната история и трябва да си дадем сметка на какви земи живеем, подчерта Росен Петров.
Изследователят на миналото даде още примери, че край Стара Загора са открити най-старите медни рудници, където преди 8000 години са работели хора и са обработвали материала, боравели са с температури, пещи, търгували са. И обществени формирования е имало преди концепцията в Шумер и Акад. В това отношение се добавят и солниците край Провадия. Също така за първи път по нашите земи започват да се строят каменни огради като защитни системи. Археологията доказва, че преди 7-8 хил. години по нашите земи буквално се е родила европейската цивилизация. Не че имаме пряка заслуга за това, но имаме отговорност това нещо да се пази, съхранява и да се показва на света, каза Росен Петров. Другото, което ме вълнува, продължи той, е наследството на кръвта ни. Да се замислим какви хора са били тези преди нас, нашите, вашите предци, за личните истории. Вашите прадоядовци са воювали в Балканската и Първата световна война, участвали са във въстания или просто са обработвали земята. Някои от предците ви може да е бил до Калоян, до Иван Асен, друг да е градил крепости, трети да е бил книжовник. Представете си предците ни какво са преживели, за да ни има нас, затова трябва да почитаме историята им.
Много важно е в каква среда расте един човек
В търсенията си той първоначално не обръщал внимание на Възраждането, а на по-стари периоди, но постепенно открива колко велики са героите от това време. В Априлското въстание, например, се включва под 1% от населението, но до голяма степен това се дължи на близостта до центъра на османската власт, чиято армия може да стигне за по-малко от 3 часа до размирните райони. По-интересното е, че тридесетина години по-късно синовете и внуците на тези хора помитат османската армия и стигат до Чаталджа.
Това означава, че е много важно в каква среда расте един човек. Не може да се възпитава един народ за велики дела, като му говориш, че не става за нищо. Много ми се иска да престанем с това разделение, да преодолеем българската ненавист, защото имаме обща национална памет. Бъдете българи, обичайте се и помнете тези, които са положили пот, кръв и усилия нас да ни има. Към тях трябва да е нашето уважение и към земята, на която стъпваме, категоричен бе Росен Петров. В разговора той продължи с още десетки примери за величави истории, но и за трагизма на ред личности, за войни, територии, съдби, за построеното през предходните, но и през миналия век и безпътицата на новото време, подчертавайки отговорността, която имаме пред оставеното от предходните поколения.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
