Щатите ме промениха по много начини. Тази страна те закалява, казва Галина Петрова
Никога няма да забравя първия път, когато стъпих в САЩ през 2007 г., когато кацнах на JFK. Това казва димитровградчанката Галина Петрова, която от над 15 години живее в САЩ, където работи като журналист. Повод за думите й е Националният празник на Съединените американски щати, честван на 4 юли, както и 250 години от подписването на Декларацията за независимостта, отбелязвани през тази година.
За първи път зад Океана Галина заминава през 2007 г. на бригада. Втория път е през 2009 г., третия – през 2010-а, когато решава да остане и се установява в Чикаго.
Исках да видя как живеят американците. Бях водена от желанието си да се запозная с техните семейни ценности, тъй като израснах по време на промени. В началото не ми беше лесно… За мен журналистиката беше мечта. Първите стъпки в нея бяха още на втората година, преди да започне да се издава вестник BG Voice, коментира преди девет години за рубриката ни „Диаспора“ българката, която е и кореспондент на Нова телевизия.
Не мога да кажа, че се чувствам точно като американците, но мога да кажа кога разбрах, че ми липсва американският начин на живот. Беше след първото прибиране в България, четири години след като останах да живея там, обясни пък българката в интервю за изданието ни.
На днешния 4 юли Галина Петрова сподели на профила си:
Никога няма да забравя първия път, когато стъпих в САЩ през 2007 г., когато кацнах на JFK.
Няма нищо по-хубаво от това да видиш повишаващата се сила на стоманата и камъка в Ню Йорк, след като си израснал в малък град със само 30 000 души на другия край на света.
Идеята, която всички имаме за Америка отвън, е донякъде конфликтна. Тук можете да видите сцена, подобна на филм на ъгъла на улицата – квартална бакалия, жълти таксита и пара, издигаща се от улиците. Друг път не е като това, което са ви казали или някога сте си представяли.
И все пак Америка не е перфектна картина – нито пък ние.
За 15-те години, които прекарах тук, САЩ ме промениха по много начини. Иска ми се да можех да кажа, че всичко беше гладко и лесно, но не беше. И може би това е смисълът. Тази страна те закалява. Понякога те източва, но в най-хубавите си моменти ти напомня, че възможността все още е достъпна, независимо кой си и от къде идваш.
Честити 250-ти, Америка! Спазвайте обещанието за живот, свобода и стремеж към щастие!
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
