[quote]ПЪТЕПИСЕН РАЗКАЗ[/quote]
В махала „Метла” асфалтовият път свършва. Стига до центъра и там между разкривените стари къщи си остава. В края на пътя има буйна чешма. Градили я хората, преди години. От 3 километра хванали вода. После, замогнал се човек я обновил. Сменил старите тръби с нови. Станала, сякаш, още по-вкусна водата. От Крумовград чак, от съседното село Горна кула и другите махали на Долна, към което е „Метла”, идвали до чешмата с туби. Но хора в разхвърляните по баира къщи не останали. 16 – 17 човека сме, все пенсионери, брои ги бай Аптираим, когото с приятеля ми Сашо, траколог –любител, войн на Римската империя, имахме късмета да срещнем на влизане в махалата. Иначе така и нямаше да намерим това, към което бяхме тръгнали. Въпреки упътването, в интернет, от други любители на природните красоти и старините. Родопите ревниво крият тайните си. Но ние срещнахме бай Апти… Добър човек и екскурзовод . Сам предложи да ни заведе до мястото. Близо ли е? Е там, посочи. Вървете, вървете…
След мене… 
Тръгваме по каменистия път, от центъра – на ляво. Минаваме край стар водоизточник, на 5-600 години, според домакина, но вероятно по-стар – от византийско или от римско време, ако се съди по типа градеж, засводен, със заключващи камъни горе. „Там” се оказа около километър и половина нататък, по тясна пътека, между камъни и шубраци. На места, доста стръмна. Стръмното дори не задъха водача ни. А на нас разтуптя сърцата. Кой набор си, питам, като седнахме да починем. 41-ви отговаря Аптираим, палейки цигара. Качак, показва, сам си ги свивам, другите скъпи. И бавно изпуска дима.
След малко отново сме между шубраците. Пътеката извива над рекичката. Тя като стъклена блести между скалите, в пролом, който с векове е дълбала. Вървим нагоре, откъдето водата идва. Няколко минути, и е пред очите ни. Водопадът, към който вървим. Спуска се от десетина – петнадесет метра, а скалата от двете му страни е почти отвесна, с остри успоредни ръбове, като крепостна стена. Пещерата е отдолу, обяснява придружителят ни, да слезем? Как няма, нали за това сме дошли. Но преди да слезем, качваме се най-отгоре на скалите. Прецапваме съвсем изтънялата тук река и нагазваме в храсталака на другия бряг. Спускаме се внимателно, сипеите на места са опасни, а и пепелянки може да има. До вира, под водопада, е прохладно. В пещерата – съвсем хладно. Тя е под надвисналата скала, широка и плитка. Събирала 300 овце, според бай Апти. Два овчаря ги водили да зимуват – по 150 всеки. Едните тука – показва вляво, другите там – вдясно. Много животни гледали преди в махалата, сега – по някоя крава. И тютюна изоставили…
Ами ти, любопитстваме, как живееш, стига ли пенсията? Стига, отговаря човекът, през дима на нова цигара. – 170 лв. взимам, жената, горе-долу толкоз, оправяме се. Майка ми и тя е с нас. 20-ти набор е, на 96 години. Къща имаме, градинка, какво повече?
Леко върви приказката, макар събеседникът да не е кой знае колко добре с българския. Забравил го, 20 години живял в Истанбул. Тръгнали по времето на Голямата екскурзия. Установили се, работил по училищата – пазач и поддръжка. Върнали се после с бабата, но децата останали там. Две дъщери и син има – в конфекционния бизнес. Посещават ги на Байрама, за къщата помагат…
Къщата на бай Аптираим е в центъра, до чешмата. Показва ни я на връщане, но е решил още нещо да покаже. Допаднали сме му, с колегата, изглежда, защото други туристи там не бил водил: Ама, много интересно – 200 метра! Първи ще снимате…
Хващаме сега дясната пътека след края на асфалта. Сенчеста е и върви по равното, успоредно на реката. Под клоните на последното дърво отново древен извор. По-малък, но, може би по-стар от другия. Изровили го, преди години, като разширявали пътя. Почистили, наредили килнатите камъни, ама вода малко бликнала. Още, още – там, сочи с ръка нашият гид. Петдесетина метра по-нататък спираме. Пред очите ни е втори водопад, чиято сребърна лента, изрязана в скалата, пада в тъмнеещ като кладенец вир. Край него – бухнал, висок до кръста гьозум. Събрала сила във вира, речицата продължава борбата с камъка, докато се оплете в зеления бряг, малко по-надолу. Ние сме възхитени, старецът – доволен, че е успял да ни впечатли.
…Благодарим му специално, вече на чардака на къщата. От нас е студената бира, от домакина кафе – „бразил” и бутилка айран. Говорим за живота. Спрял, сякаш тук, в махала „Метла”. В безлюдните домове, в недостроените кръчма и магазин, които хората решили преди време общо да направят. Но нещата се обърнали – невлезлите посетители на кръчмата хванали пътища за другаде, а магазинът сутрин идва на колела. Хвалим домакина за къщата, която сам ремонтира и поддържа, за чардака, с две ръце направен. Не от възпитание. Искрено го хвалим, защото виждаме, че и той от сърце споделя. На непознати, които просто можеше да упъти. Не го направи. Направи нещо много-много повече. Даде им един от дните си…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
