Кубинците са по-далеч от съблазните на цивилизацията, но са неподправено щастливи, казва Димитър Петров
Далечна, екзотична и непозната изглежда Куба за мнозина. Латиноамериканската островна държава е разположена на Карибите, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Да се разходим дотам, заедно с димитровградчанина Димитър Петров, председател на социалистите в Местния парламент.
До далечната дестинация той пътува наскоро, заедно със съпругата си Дарина, за около седмица. Подарък им прави дъщеря им Деница, която купува самолетни билети, резервира хотели… Летят до столицата Хавана през Истанбул, защото директен полет през София няма.
Върнах се във времето, което бе при нас преди 1989 г.
В Куба бях за първи път. Тя е сред дестинациите, за които много съм си мечтаел да отида, по ред причини. Една от тях, няма да скрия, бе носталгия по социализма. Исках да се върна да видя онова време, което беше до 1989 г. при нас. Докато не е изчезнало и там, защото тенденцията е такава. Втората причина – защото е много екзотична дестинация. Много бях чел за Куба и слушал преди това за Фидел Кастро, за Че 
Гевара, за Хемингуей, за кубинките дори. Исках да отида, голяма тръпка ми беше, казва Димитър Петров.
Истанбулското летище е огромно и модерно. Когато слезеш в Хавана, първия момент малко се стъписваш от мъничкото и семпло летище. Първото впечатление бе, че наистина съм се върнал в социализма или гледам американски филм от 50-те години.
Кубинският автопарк е рай за ценителите на ретро колите.
Основно американски автомобили, произведени 50-те, 60-те години, повечето открити, заради климата. Другите коли, които с умиление видях, бяха старите Жигули, Лади, Москвичи. Направи впечатление, че шофьорите спазват всички знаци, както и скоростта. Видях много хора, по пътя от летището до центъра на Хавана, които стоят и махат. Шофьорът на таксито каза, че това са хора, които чакат превоз. Защото много е нередовен градският транспорт или претъпкан, частни коли спират, срещу определена сума закарват човека, разказва димитровградчанинът.
Не видях забързани и ядосани, а сърдечни танцуващи хора
Първите четири нощувки бяхме в старата част на Хавана. Силно впечатление ми 
направи атмосферата. Не видях забързан човек, ядосан, да говори на висок глас или да се кара. Много сърдечни хора, щастливи по своему. Много улични музиканти има. Хората, като видят такива, спират и танцуват, особено пред заведенията. Персоналът също не си дава много зор, защото всичко е на 90% държавно.
Наехме си преводач, кубинец, който знае руски език. От него разбрахме, че държавата има много социални функции. Поема около 95% от електричеството, а цената е символична. Здравеопазването е на 100% безплатно. Системата е като при личните лекари. Един отговаря за 100 човека, държавата му осигурява в района безплатно жилище, дава му заплата, плаща и на медицинска сестра. Образованието също е напълно безплатно, а всички ученици са с униформи.
Две са валутите – за чужденци и местни, цените, също
Там също вече навлиза частната инициатива. В държавните магазини няма много стоки – 50 пакета брашно, 10 каси олио, няколко ориз и т. н. Срещат се малки частни магазинчета, в които предлагат по-скъпи стоки. Има също по-лъскави и модерни кафенета, частни таксита, повечето хотели са държавни, но има и със смесена форма. Интересно е, че две са националните валути – за кубинци и за чужденци. Едната е конвертируемо песо, а другата – песо за кубинци. Цените за чужденци са по-високи, обяснява туристът.
Кубинците нямат много информация за ставащото по света. Интернет сега при тях прохожда. Фейсбук, Вайбър, такива неща са почти непознати. Не са докоснати дотолкова от съблазните на цивилизацията, но може би, заради това щастието им е така неподправено.
Пример за Хавана. Влязохме в заведение да вечеряме с нашия преводач. На табела отвън пишеше, че има бира, морски деликатеси. Поискахме меню, сервитьорът, много учуден, каза: То отвън пише. Сега трябва да излезем, каза преводачът. Няма да излизате, отвърна сервитьорът, отиде, взе табелата и ни я сложи на масата.
Ходихме в къщата на губернаторите – един от символите на стара Хавана. На ъгъла й вниманието ми привлече вграден камък, изписан на български и испански език. Посочено е, че е от Плиска, в чест на 1300 години от създаването на България, през 1981 г. – символ на българо-кубинското приятелство. Пред всяка от общо 30-те стаи има по две
разпоредителки. Ако ги попиташ нещо, ще отговорят, но ако дадеш един долар, ще обяснят много повече. Така е и в държавните ресторанти – двама готвачи, барман, 5-6 сервитьори. Може да няма хора, но си получават заплатите.
Посетихме къщата на Хемингуей, на 30-40 км извън Хавана, където е писал едно от най-добрите си произведения „Старецът и морето”. Стаите в нея са отделени с шнур, а за всяка има пак по две разпоредителки – държавна работа. Вратите са отворени, не можеш да влезеш и да разгледаш, но като дадеш долар, нещата се променят.
Не видях паметници на Кастро, защото не искал култ към личността му
Учуди ме, че има доста паметници, на Че Гевара и други национални герои, свързани с революцията, комунизма. Но никъде не видях паметник на Фидел Кастро. Попитах
преводача Фабио, ерудиран човек, работещ в някое от министерствата. Беше си взел отпуск, за да е с нас. Плащахме му 50 евро дневна надница, която, както каза, е месечната му заплата. От него разбрахме, че Кастро, докато бил жив, заявявал, че не иска да има култ към личността му.
Ходихме до Варадеро – огромен плаж, с 20-километрова плажна ивица, по която са разположени държавни хотели, направени по план. Има много зеленина – палми и екзотична растителност, простор. Не е така застроено, както нашето Черноморие. Целият обслужващ персонал танцува салса. Като пуснат музиката, зарязват работата, идват и танцуват на плажа. Видяхме много руски туристи, американски – почти не. Към американските има неприязън, насаждана, може би, от влошените отношения между двете държави през годините.
Кубинците си обичат страната, гордеят се със спортистите си. Мислех си, че на първо място е волейболът, боксът или леката атлетика, но се оказа, че много силно развит е бейзболът. Почти всяко училище видях, че има стадион и спортни площадки. Кубинците спортуват много, живеят здравословно и почти не видях такива с наднормено тегло.
Потопих се в друг свят, друг начин на мислене, живот, кръгозор и отношение. Кубинците са щастливи хора. Живеят си в един много добър техен свят, който те връща назад във времето.
На път за България летяхме през Венецуела. Имахме престой около 2 часа в Каракас, а самолетът беше като междуградски автобус. Едни хора се качиха, други слязоха, минаха чистачи с прахосмукачки в самолета, докато седим в него. После пак през Истанбул.
Много дълго е пътуването – по около 14 часа, но си заслужава да видиш и почувстваш атмосферата. Бих поживял в Куба, особено през зимата, когато е разгарът на сезона там, споделя българинът.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
