Това е книга за живота ми, казва за първата си документална повест „Копнеж за топлина човешка“ Андрей Андреев-Редкин. Малко над три години я писах. Исках да направя анализ върху изминалото ми време, казва авторът.
Житейският път на Андрей започва през 1958 г., когато се ражда в Димитровград. Години по-рано в района пристига дядо му Андрей Редкин, на когото е кръстен, който преди това е участвал в строителството на различни строежи в Пловдив и на други места в страната.
Първите години малкият Андрей прекарва със семейството си в района на днешния димитровградски кв. „Вулкан“. След това обаче животът му се преобръща, тъй като е изпратен в детския дом в Скобелево, след това – в пансион в Пловдив. На тази крайна мярка се решава майка му Златка…
Нормално е да съм бил против, но вече всичко е минало. Питал съм майка ми и тя ми обясни, че го е направила заради немотията. Отдавна съм й простил, дори съм посветил книгата си на нея, казва Андрей Андреев, който членува в организация на детските домове в Пловдив и допълва, че планира продължение на документалната си повест.
В Пловдив той живее до завършване на средното си образование. В края на 1980 г. заминава за Шумен, където, като най-младия строител, участва в изграждането на паметника „1300 години България“. Там изкарва година и отново се отправя към Пловдив, където се и установява в следващите години.
През 1998 г., след като се оженва, се връща в Димитровград, където живее близо 15 години. Работи 7 години на въжената линия в циментовия завод „Вулкан“, както и на други места в частния сектор…, а от известно време е по-често отново в Пловдив.
Андрей Андреев-Редкин, освен на документалната си повест, е автор на още на два очерка, подготвя и други, които се надява един ден да бъдат издадени.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
