Успехът идва с упоритост и влагане на свои идеи в надграждането на традицията
Изкуството винаги ще се цени и ще се предпочита от хората. Ние ги търсим и работим за тях. Малко по-скъпо става, когато трудът е ръчен, но именно тази изработка провокира интереса, защото всяко произведение е различно и уникално, казва художник-декораторът Цанка Стоянова.
Цанка е от Габрово, но от няколко години е в Димитровград. Твори в ателието на дърворезбаря Георги Георгиев, с който са заедно и в живота, и в работата. От 15 години тя се занимава с художествена обработка на дърво. В началото започва с пирографиране и рисуване на битови дървени сувенири, към частна фирма… Впоследствие решава да продължи сама, за да развие идеите си. Завършила е туризъм и маркетинг в Икономическия университет във Варна, но решава, че изкуството е нейното призвание.
Освен да рисува върху дърво и да пирографира, отскоро рисува и върху платна, предимно пейзажи от България. Член е на Регионалната занаятчийска камара – Хасково, както и секретар на сдружението на димитровградските дърворезбари „Свети Спиридон“, с председател Георги Георгиев.
Основно изработва, рисува и пирографира сувенири, картички от дърво, различни пана, бъклици, вечни календари, салфетници, дървени кутийки и др. Едно от нещата, с които се гордее, е табло с фигури в народни носии, подредени по фолклорни области.
Смея да твърдя, че таблото е единственото, подредено по този начин, с автентични рисунки на самите носии. Предизвикателство беше да потърся всички тези носии и да ги претворя в малки изделия. Едно от нещата, на които държа, е всичко да бъде ръчно пирографирано и рисувано, казва Цанка Стоянова.
Тя пише с пирографа, както аз пиша с химикала…, обяснява Георги. Трябва да има талант, но не може без упоритост, търпение, желание и практика, която при мен е близо 95%. В началото правех редове, изписвах всяка буква с молив, после повтарях бавно, с времето се свиква, допълва Цанка.

Двамата се запознават през 2011 г. на занаятчийско изложение в Етъра и лека-полека, заживяват заедно. Приятно изненадана съм от Димитровград. Предпочитам по-малките населени места и градът ми хареса още при първото посещение. Може би, единственото, което ми липсва, е планината и малко по-ниските температури, споделя габровката.
Макар занаятите да замират, има интерес. Майсторите намаляват, но се увеличават и желаещите да се учат. Повечето обаче търсят по-лесни варианти, с използването на машини. Това кара мнозина да се отказват, защото трудно се пробива. Напоследък, все повече се ориентирам към персонализирани поръчки на клиенти, с тяхна идея за декорация, надпис, рисунка. Опитваме се да реагираме на търсенето, да бъдем гъвкави, упорити, да влагаме свои идеи и да надграждаме традицията, за да имаме успех, акцентира Цанка Стоянова.
Клиентите са различни. Купуват сувенири за подаръци, най-вече по празници. Сред тях са и много чужденци, предимно на изложения, каквито ще има от 20 до 23 май – традиционен пролетен панаир в Пловдив, както и на 29 и 30 май в Асеновград, за празника на града. Сувенири и пана за двете прояви Цанка Стоянова вече подготвя. Една от дарбите й е, че може да изготвя произведения, свързани с всяко конкретно място.


































