До Рашовия магазин… Тази реплика по-старите димитровградчани често са употребявали, за да обяснят къде нещо се намира, по-близо ли е или по-далеч от района на бул. „Димитър Благоев“ при връзката му с ул. „Иван Вазов“, където обектът се е намирал. Някои продължават да я използват и е останала в поколенията, макар такъв магазин от дълги години да няма. В рубриката „Един музеен разказ за…“ Антоанета Станчева, директор Исторически музей – Димитровград, споделя за магазин РАШО.
Магазин „Плиска“ /срещу полицията/ е създаден през 1973 г. и е наследник на магазин „Байкал“, намиращ се на бул. „Д. Благоев“ 9. Двата магазина народът наричаше „Магазин Рашо“ по името на управителя Рашо Димитров.
Рашо беше нещо като запазена марка за димитровградчани. „Рашовият магазин“ беше отделна институция в града ни, различно понятие за търговия и извор на продоволствие във времена на дефицит на стоки и ограничения. Управител на магазин, който внимателно е подбирал хората, с които да работи. По това време в целият град /заедно с кварталите „Черноконево“, „Млада гвардия“, „Толбухин“, и „Габера“/ е съществувала мрежа от общо 17-18 магазина.
Защо и днес, като се каже магазин „Рашо“, това се възприема като емблема на търговията в града? Отговорите са от дългогодишните служителки в магазина Петя и Маруся.
Защото в него имаше всичко – голяма площ, всякаква стока – насипна и пакетирана, карантия, месо, алкохол. Имаше и щандове с продавачи и такива на самообслужване и наистина мащабно за онова време зареждане… Целият град пазаруваше от магазин „Рашо“ и всички го уважаваха. Хората говореха с респект за него. Беше като икона за града. По всички останали магазини имаше същата стока, но в много малки количества и свършваше веднага… Имаше големи опашки от по 7-8 метра от касата до щанда и понякога, за да се обслужат по-бързо клиентите, сядаше и самият Рашо на последната каса. И всичко това без калкулатори, компютри, пос терминали. Смяташе се на ум и се пишеше на тефтер. Всички сметки в края на деня излизаха идеално. Беше създал и перфектната организация за броене и прибиране на големи обороти, казва Петя.
Аз бях „дясната ръка“ на Рашо, имаше ми доверие, научи ме на търговия и за мен казваха, че съм като „регулировчик на задната врата“… Станах управител на големите магазини като „Габера“, „Славянка“, но на всичко ни научи Рашо. За всички той беше един идол. Никой не казваше – „Отивам в магазин „Плиска“, а „Отивам в магазин „Рашо“, обяснява Маруся.
„Рашовият магазин“ продължи до началото на 90 те години на ХХ в…, но легендата „Рашо“ остава!, подчертава в разказа си Антоанета Станчева, повече за който може да прочетете на страницата на Исторически музей – Димитровград.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
