ЧУДОТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН

Утре православните християни честват най-големия си празник – Възкресение, денят, когато, разпънатият, мъртъв и погребан Божи син възкръсва. Великден е повод за радост, духовно преобразяване, ново начало. Различни са традициите, ритуалите и честванията, свързани с този ден. Много са символите му. Ето един от тях, най-яркият и необикновен.

Вече две хиляди години православните християни и представителите на други християнски деноминации посрещат своя най-голям празник – Възкресение Христово (Пасха) в храма на Божи гроб в Йерусалим. В тази най-голяма християнска светиня се намира гробът, в който е погребан и възкръснал Христос.

Всички, които на Пасха са вътре в храма и близо до него, биват свидетели на слизането на Благодатния огън. Чудото става на Ве­ли­ка съ­бо­та. За началото, цър­ков­ни­те ис­то­ри­ци се ос­ла­нят на различни извори. Гри­го­рий Ни­сийс­ки (IV век) и Йо­ан Да­мас­кин (VIII век), пишат, че в Йе­ру­са­лим лич­но са ста­на­ли сви­де­те­ли на то­ва чуд­но яв­ле­ние. Евсевий Памфил в своята „Църковна история“ разказва, че когато веднъж не стигнало маслото в кандилата, патриарх Наркис (IІІ в.) благословил да налеят в тях вода от Силоамския купел. Слезлият от небето огън запалил кандилата и те светели по време на цялата пасхална служба. За чудото на Бла­го­дат­ния огън го­во­рят също кръс­то­нос­ци­ и мюсюлмани. По­лу­ча­ва­не­то му се отда­ва са­мо на пра­вос­лав­ни пат­ри­ар­си.

Според стари хроники, след завладяването на Йерусалим, латините изгонили местните християни и православните от Храма на Божи гроб, отнели им и църквите в града. Но Божието възмездие дошло скоро. На Велика събота 1101 г. Светият огън не слязъл, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Оттогава католици не измолват пламъка.

Разказва се и за друго чудо: В 1579 г. арменски свещеници измолили от султан Мурад Правдиви, сами, без православните, да приемат Благодатния огън. Замолил се горещо патриархът им в храма, но чудото не ставало и не ставало. Изведнъж от небето блеснал лъч и ударил колоната до входа, където православните плачели и се молели. От лъча лумнал Божествен огън, посипали се искри и свещта на стоящия до колоната, православен патриарх се запалила. И днес колоната е на мястото си, а хи­ля­ди хо­ра от цял свят се сти­чат в хра­ма “Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во” на хъл­ма Гол­го­та в на­ве­че­ри­е­то на Ве­лик­ден.

Под­го­тов­ка­та за пос­ре­ща­не­то на Бла­го­дат­ния огън за­поч­ва още на Ве­ли­ки пе­тък, под стро­гия над­зор на по­ли­ци­я­та. Га­сят се всич­ки све­щи и кан­ди­ла в хра­ма, над пло­ча­та на гро­ба се пос­та­вят не­за­па­ле­ни кан­ди­ла и късчета памук, след ко­е­то гроб­на­та ка­ме­ра се зат­ва­ря и за­пе­чат­ва.

На Ве­ли­ка съ­бо­та, след тър­жес­т­ве­но­то бо­гос­лу­же­ние Йе­ру­са­лим­с­ки­ят пат­ри­арх сва­ля ритуалните одеж­ди и ос­та­ва по под­рас­ник. По­ли­цаи ща­тел­но про­ве­ря­ват да­ли ня­ма по се­бе си не­що въз­п­ла­ме­ни­тел­но. После раз­пе­чат­ват пе­ще­ра­та и го пус­кат вът­ре, за да по­лу­чи Бла­го­дат­ния огън. В храма се въд­во­ря­ва ти­ши­на. В пе­ще­рата пат­ри­ар­хът се мо­ли на Спа­си­те­ля. След ми­ну­ти в гроб­на­та ка­ме­ра ка­то тън­ка зиг­за­го­об­раз­на мъл­ния се спус­ка свет­ли­на и на пло­ча­та на гро­ба Гос­по­ден се по­сип­ват яр­ки си­ни би­се­ри, ко­и­то ста­ват все по­ве­че и по­ве­че, до­ка­то се пре­вър­нат в син­кав огън. От него Пат­ри­ар­хът  за­пал­ва два сно­па от по 33 све­щи и из­ли­за от пе­ще­ра­та. Све­ще­нос­лу­жи­те­ли взи­мат за­па­ле­ни­те кан­ди­ла и го­ря­щия памук и гасят огъ­ня на гроб­на­та пло­ча. В ог­ром­ния храм се раз­на­ся ра­дос­тен шум и въз­торг, бо­го­мол­ци па­лят све­щи, всич­ко, скоро, се из­пъл­ва със свет­ли­на.

В про­дъл­же­ние на 10-15 ми­ну­ти Неръкотворния огън не па­ри и не из­га­ря, твърдят всички. При та­ко­ва стъл­пот­во­ре­ние от хо­ра, ако би бил обик­но­вен, не­ми­ну­е­мо би въз­ник­нал по­жар. Но през го­ди­ни­те то­ва ни­ко­га не се е случ­ва­ло.

Вярващите от Йерусалим и гостите от­на­сят огъня по хра­мо­ве­те и до­мо­ве­те си, за да за­па­лят уга­се­ни­те на Ве­ли­ки чет­вър­тък кан­ди­ла. В тях и в душите, той трябва да се поддържа цяла година, до следващата, когато отново по Божия воля ще слезе при хората.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ