Мнението за предприетите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата е противоречиво. Изцяло позитивна оценка изразяват едва 10%. Доминира нагласата, че се правят отделни неща, но не се използват всички възможности (49%). Значим е делът и на най-недоволните и ощетените, според които държавата не предприема мерки (41%). Бъдещ ръст в негативните оценки за ролята на управлението в справянето в енергийната криза може да доведе и до социално напрежение с трудно предвидими ефекти. Това са част от изводите в изследване, проведено на 31 януари от „Алфа Рисърч“ за предаването „Референдум“ по БНТ.
Увеличението на цените на електроенергията рефлектира върху ¾ от потребителите. В най-голяма степен то се изразява в ограничаване потреблението на ток (49%). Значителен дял от хората се пренасочват също към ползване на нощната тарифа (38%), други източници за отопление и енергия (28%), както и подмяна на някои уреди с по-енергийно ефективни (22%).
Причините за увеличението цената на тока остават неясни за 63%. На противоположното мнение, определяйки се като информирани, са 37%. Само по себе си това е сериозен проблем пред комуникационната политика на правителството, тъй като криза, която касае голямата част от българските домакинства и пряко влияе върху бита и потреблението им, продължава да е с неизяснени причини. Респективно, когато не знаят предпоставките, хората не могат да оценят правилни или неправилни са предприеманите мерки.
Поляризирани са очакванията на българите за развитието на енергийната криза. С минимален превес са страховете – 54% се опасяват от режим на тока, а 55% от влошаване на ситуацията, в резултат от напрежението около Русия и Украйна, се казва в изследването.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
