В региона находката е едва втора от римската епоха, след мозайката във Вила Армира
Приключиха проучванията на най-голямата сграда в комплекса около Извора на нимфите и Афродита, край димитровградското село Каснаково, започнали още през 2014 година със средства на Министерството на културата и община Димитровград. Останките ще бъдат консервирани и съхранени, а проучванията на друга част от пространството пред Нимфеума продължават следващия сезон.
За сградата се знае отдавна – още от първите проучвания на доц. Иван Венедиков, обясни водещата проучването гл. асистент, д-р Весела Кацарова от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при Българската академия на науките. – През 70-те години на миналия век археолози от Историческия музей в Хасково са правили частични разкопки, но от тях документация не е останала. След няколко успешни археологически сезона можем да кажем, че сграда е обитавана в периода II – IV век, а северните и западните й помещения са били с функции на баня. Две от тях имат хипокаустна инсталация /отопление на пода с циркулиращ под него топъл въздух/ водопроводи и канали за отвеждане на водата. Най-северното помещение е басейн. Южно от него в едно от по-малките помещения е открита подова мозайка, за съжаление пострадала и поправяна. Все пак находката се определя като голям успех за екипа, тъй като в хасковския регион това е едва втори обект от римската епоха в който са запазени мозайки. Другият е известната Вила Армира край Ивайловград.
От наблюденията, материалите и артефактите, намерени в сградата, предположенията са, че се е появила малко по-късно в сравнение с останалите от комплекса. За тях се знаем, че са строени в края на II или началото на III век. Тази с мозайката е след средата на III век, т. е. след като комплексът преживява разрушаване от готите, през 250 година.
Сградата, според д-р Кацарова, е била разположена на много голяма площ. Проучванията дотук показват, че тя вероятно е над 2700 кв. м. След западната – банска част, проучвана този сезон, предстои, в следващия, проучване и на източната за която се предполага, че е била жилищна.
Но, все пак, разкритото дотук никак не е малко и дава отговор на много въпроси, категорична е д-р Кацарова.
За обекта е известно, че възниква в края на втори и началото на трети век. Тогава е изграден Нимфеума със средства на семейството Тит Флавий и Клавдия Монтана. По същото време е създадена постройката на източната тераса. Малко по-късно – 50 – 60 години се появява сградата с баня, проучвана сега. Комплексът приключва съществуването си в началото на IV век, около 317 година, когато избухва първата гражданската война между императорите Константин и Лициний, и край днешния Симеоновград се води сериозно сражение. Близостта на бойните действия и съпровождащите ги тежки житейски моменти, вероятно е принудила хората да напуснат това място. Малко по-късно, в средата на 4 век, обаче се заселват нови обитатели, които ползват изоставената сграда и на проучваната в момента голяма сграда. Живели са във вкопани жилища и не са били богати, занимавали са се със земеделие, за което говорят намерени артефакти, синтезира историята Весела Кацарова.