Tutto andra bene! Българска цигуларка в Италия: Солидарността и добродетелите са спасителни

Не бленувам за кариера и аплаузи. Мечтата ми е да радвам околните и като музикант, и като човек, споделя Камелия Найденова

Tutto andra bene! /„Всичко ще се оправи“/. Това е девизът, с който е окичена цяла Италия в най-тежките моменти от пандемията, покрай коронавируса. Повечето от балконите в страната са окичени с транспаранти. Върху тях най-вече децата рисуват дъги, под които е надписът и флагове с италианското знаме навсякъде. Красотата, която наистина е в гена на италианците, бе спасителна. Най-вече се усети музикалното въздействие. Хората си определяха срещи по социалните мрежи и предимно в 18:00 часа, свиреха и пееха по балкони и градини. Аз също – с цигулката и с една съседка – млада певица, която насърчих да се запише в музикалната консерватория в Салерно, представихме ария на Карузо. Тя пееше от градината си, аз свирех от балкона и се радвахме на усмивките и греещите очи на слушащите… Това споделя младата талантлива българска цигуларка Камелия Найденова, която от 9 години живее в Италия, в момента в град Салерно.

Камелия е родена през 1984 г. във Велико Търново,  в семейство на творци. Баща й е скулптор, майка й – художничка, а тя от ранни години се занимава с музика. Цигулката е второто й аз. Сестра й също е виолистка, музиканти са и много от роднините й. Камелия свири от 6-годишна… В тийнейджърските години започва в музикално училище в Русе, продължава в Музикалната академия в София, магистратура записва в Университета по изкуствата в Берлин и я продължава в лондонската Кралска академия. По време на следването създава дуо с италиански изпълнител, което я отвежда на Ботуша. Там от 2012 г. до днес преподава в няколко музикални консерватории.

Още от визитката на талантливата ни сънародничка ще прочетете в края на текста. А междувременно,  насладете се и на музиката й в това и следващите видеа:

В пандемията, северняците и южняците загърбиха различията

Северна и Южна Италия са в перманентно исторически обусловено противопоставяне, датиращо от векове. Северната част е по-богата и индустриално, и икономически, но южняците смятат, че доста е взето от тях. Това се е отразило и на манталитета. В пандемията обаче, северняци и южняци се обединяват.

Когато коронавирусът се появи в Северна Италия, в областта на Бергамо, близо до Милано, населението не бе толкова уплашено и, понеже не затвориха границите, пламна епидемията, която досега отне живота на над 40 хиляди човека в цялата страна. Винаги съм усещала противопоставянето, но малко след първите проявления на вируса, мисленето и поведението на италианците се промени коренно. Невероятно е и никой не очакваше, че „бунтовните“ италианци, свикнали да пият по няколко пъти кафе на ден, ще станат толкова дисциплинирани и примерни. И ще спрат да се прегръщат и целуват, при поздрави, особено южняците. По време на пандемията най-ценна беше солидарността и се надявам човешкото да се запази и занапред. Надявам се хората и в по-глобален план да се обърнат към добродетелите,  позабравени покрай материалното, егоизма, властта и парите. Най-святото за мен във всичко са емоциите и чувствата, които са по-силни от ума и логиката и вярвам, че ще доведат до революция, която ще запази човечеството, независимо през какво преминава.

Най-засегнати от вируса са туризмът и културният живот, присъщи за Италия. Като музикант, аз например, почти напълно съм спряла концертите, включително през лятото, когато е най-силният ни сезон. Още от март месец всичко се затвори и беше като военно положение. Дори трябваха разрешителни документи, за да пазаруваме в близкия маркет. Глобяваха и за най-малкото нарушение, споделя Камелия.

Време за рисуване, поезия и авторска музика в изолацията

Разбира се, всичко си има и положителна страна, стига да я видиш и осъзнаеш. В ограничените социални контакти тя намира време за хобита, като рисуване, поезия и опити в авторската музика. От малка пише поезия и казва, че има силна душевна връзка със своя дядо – писателят и поет Янислав Янков. Стиховете ми, засега, са само за близки и приятели. Обичам и да рисувам и ще продължавам да го правя. Започнах да пиша и две парчета, в които съчетавам класическа музика и джаз. Надявам се един ден да ги представя пред публика. През карантината бях сама и имах възможност да се отдам на тези си хобита. За мен изкуствата са свързани, но е различен начинът на изразяване, споделя тя.

Откакто живее в Италия, Камелия няма преки контакти с българи и не се е запознавала със сънародници. Контактите са само в интернет пространството и се надява скоро да се прибере в България, да се види с роднини и приятели, а защо не, да изнесе някой концерт. Въпреки че е далеч от Родината, не е спряла да се интересува от развитието й. То, според нея не е добро.

Положението в България е кризисно. Огорчава ме речта на политиците

Усещам, че положението в България е кризисно и в икономиката, и в културата, което може би, донякъде, се дължи на щетите от комунизма. Това е държава, която има толкова много ресурси, перфектно географско положение и сезони, но с тъга споделям, че я виждам все встрани.  Огорчавам се като слушам речта на политиците. Българинът, като цяло, е унизен. Не говоря само за заплащането. Не му се дава възможност да покаже себе си и да се докаже, да живее добре с децата си, да разтвори криле и да осъществи стремежите си, казва сънародничката ни.

История за фикус, касетофон, Вивалди и цигулка

Майка ми разказва, че 3-годишна, често ме намирала във фикуса на нашия хол… Навремето родителите ми слушаха много класическа музика и джаз, но най-вече класическа, на касетофона. Бяха пуснали „Четирите годишни времена“, на Вивалди. Разбира се, тогава не знаех това. Майка ми ме оставяше на табуретката и си вършеше работата в кухнята. После ме намирала във фикуса, в опит да стигна до касетофона, когато касетата свърши, за да я обърна, както съм виждала, че правят, защото съм искала музиката да продължи. Така тя разбрала, че имам „ухо“ и още 5-годишна започнах музикалното си образование – една година със солфеж и на следващата ме записа на цигулка, защото разбра, че искам да слушам все цигулки. „Виновникът“ за това е Антонио Вивалди, който до днес продължава да ми е един от любимите композитори, разказва младата цигуларка.

Последният концерт на Камелия Найденова в България е през 2014 г., като солист, с Видинската филхармония. Година по-рано свири в родния  Велико Търново, като солист с друга българска цигуларка – Милена Байнова. Има голямо желание и ще се радва през тази година да има още един пред българска публика.

Найденова започва активно като солист-цигулар през 2007 г. Свирила е с национални и международни оркестри, сред които със симфоничния оркестър на Удмуртия, Русия, с румънските оркестри на Бакъу и Плоещ, участвала е в концерти със солистите на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, също така с Видинската, Пловдивска филхармонии… В момента тя свири на цигулка от 1930 г. – копие на Поластри – известен италиански лютиер, но си търси по-добра. Когато инструментът е оригинален и на добър майстор, колкото повече свириш, толкова по-хубав става, обяснява музикантката.

Нямам блянове за кариера, за хиляди аплаузи. Мечтата ми е да карам сърцата да затуптят, да радвам хората около себе си, не само като музикант, но и като човек, споделя Камелия Найденова.

Талантливата българка започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст, когато родителите й я записват в музикална школа във Велико Търново, където е до 13-та си година. След това отива в музикално училище в Русе, където е 4 години, при педагога Анелия Попова. След това – още 4 години в Музикалната академия в София, при големия музикален педагог Йосиф Радионов и Христофор Маринов. В последната си година от следването се премества при известната наша цигуларка Стойка Миланова, която я насочва да специализира в Берлин. Там в Университета по изкуствата й преподава Мариане Бьотхер. Намира обаче града за малко студен и не успява да свикне с порядките и немския език. След година родителите й се местят в Англия, тъй като баща й започва работа там. Решава и тя да се премести и да продължи специализацията си в Кралска академия в Лондон. Приета е веднага. В следващите две години продължава при Лидия Мордкович – асистентка на големия цигулар Давид Ойстрах. Описва я като невероятен музикант и човек, останал най-силно в съзнанието и сърцето й. Запознава се с музиканти от различни страни. Започва да свири и в дуо с популярния италиански пианист Емилио Аверсано, с който изнасят концерти в цяла Европа. Така се заражда желанието на Камелия Найденова да опознае по-добре Италия. Включва се и в различни музикални формати. Преподава в различни консерватории – в гардовете Салерно, Авелино и сега в Потенца. Влюбена е в страната и в средиземноморския полъх…



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук