[quote]УЧАСТИЕ В 2 ИЗЛОЖБИ НА ИБЕРИЙСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ИМА ЖЕЛЯЗКО МАРКОВ, НО БЕРЕ И МАСЛИНИ[/quote]
С всяка изминала година българите все повече се овълчват. В главите им са само пари, проблеми… Ако имат полза от теб, добре. Ако нямат, дотам си. През 2 години се прибирам и виждам промяната. Хората стават по-озлобени и намръщени. Предполагам, заради безпаричието е, казва младият художник от Димитровград Желязко Марков, който от 10 години живее и работи в Испания. Върна се в Димитровград неотдавна и откри изложба в зала „Асен Крайшников”.
Желязко тръгва към Иберийския полуостров през 2005 г., след завършване на СОУ „Васил Левски“, профил „Изобразително изкуство“. Но изкарал преди заминаването и казарма.
Роден е през 1985 г. в Димитровград и до 18-та си година живее в село Черногорово. В Испания отишъл при баща си и брат си, които от 2 години били там. В момента живеят в село Тинахас, близо до град Куенка, област Кастилия – Ла Манча, на 100 км от столицата Мадрид. Работят предимно земеделска работа, по маслините. Посрещнали и майка си.
[pullquote_right]САМО С КАРТИНИ НЕ СТАВА, ПОМАГАМ И НА МАСЛИНИТЕ[/pullquote_right]
Имало период, когато всички се хванали на друга работа. Желязко бил на бензиностанция, баща му и брат му в строително предприятие, майката в хлебарница. После дошла кризата и първите уволнени били чужденците. С „предимство” – българи и румънци, след тях дори испаноговорящи.
Излезе ми късмета с един испански художник и скулптор, Висенте Караско се казва. От две години съм при него. Чул за мен, потърси ме и предложи да съм част от екипа му. Сега сме с трима колеги. Правим мазилки по стените, после рисуваме. Благодарение на Висенте участвах с мои картини в две общи изложби. Не мога да кажа колко творби имам досега. Не съм спирал да рисувам. Хората от околните села ме знаят като „пинторо де куадрос“ – бояджия на картини, буквално. Имам поръчки, най-вече от възрастни хора, поръчват предимно икони. Само с картини, обаче, не става. Помагам и на баща ми с маслините. Избягвам комуникацията с много българи. Поддържаме връзка, но не се събираме, както си трябва. При испанците няма такова нещо. Те са весели, работливи и има много творци, хора на фиестите са. На подобни фиести излизам и продавам картините си. От организацията съм очарован, казва димитровградчанинът.
[pullquote_left]ИСПАНЦИТЕ, ВЕЧЕ, ПОЗНАВАТ БЪЛГАРИЯ, ПРЕДИ МИСЛЕХА, ЧЕ Е В ТУРЦИЯ[/pullquote_left]
Испанците, вече, познават България по-добре. През 2005 г. повечето от тях не знаеха къде се намира. Ако им покажеш карта, посочват Турция. Не са крайни националисти, но си държат на своето. Преди хората като нас им бяхме интересни, но станахме много и взеха да негодуват. Там животът и хората са спокойни. Не е напрегнато, както в България. Ако отидеш на дискотека в нашата страна, задължително някой ще ти се прави на интересен и ще ти налита на бой. Там, бутам го без да искам, той ми се извинява. Можеш да си спокоен, че проблеми няма да има, констатира художникът.
Цените в Испания са почти като балгарските, за разлика от доходите. Баща му, например, взема надница 50 евро на ден. Други, в зависимост от работата, получават по 70 – 80 евро и нагоре. С една дума, живеят нормално. И, както е известно, са маниаци на тема футбол. Неизвестното за мнозина е, че жените се вълнуват повече. Голяма част от тях гледат по-често мачове от мъжете си, които през това време се занимават с децата.
Испания няма да е Испания, ако ги няма коридите. Те са навсякъде, но по селата е по-различно. В Тинахас, например, хората купуват два или три бика. Пускат ги извън селото и започват да ги гонят с коне, за да ги убият с шишове. Биковете се побъркват и почват да блъскат всичко по пътя си. Опасно е. Една кола направо я унищожиха. Казват, било за здраве, разказва Желязко. Като ги убият, биковете стават на пържоли и курбан.
[pullquote_right]ПОСОЛСТВОТО НЕ ПРАВИ НИЩО, ДА НИ СТИМУЛИРА ЗА ГЛАСУВАНЕ[/pullquote_right]
Имаме право да гласуваме за кметове на населени места там. Можем да гласуваме и за България, когато има избори за президент или парламент, но не го правим. На другите чужденци посолствата им осигуряват транспорт или разходи за транспорта. При нас го няма това нещо. За да гласуваш, трябва да отидеш до българското посолството в Мадрид, но никой не ти осигурява нищо. Българска работа, констатира нашенецът.
Желязко не смята да остава в Испания за постоянно. Окончателното си завръщане в България вижда след около 10 години. Надява се дотогава да е научил занаят, с който да си изкарва прехраната. Не е прекъснал връзката с близките и приятелите си тук, но отчита, че нещата не са както преди. Въпреки това, след кратка пауза, според него, всичко си идва на мястото.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
