Димитровград загуби двама свои почетни граждани. Тези дни починаха д-р Марко Лафчийски и поетът Кръстю Кръстев.
Погребението на Кръстю Кръстев ще бъде утре, 8 януари, неделя, на старите димитровградски гробища, от 12:00 часа. Преди това прощаването с него ще стане вКонферентната зала на КДК, от 10:00 до 11:30 часа.
Поклонението пред д-р Марко Лафчийски ще се състои на 9 януари, понеделник, в културен дом „Химик”, от 11:00 часа.
От Община Димитровград изказват съболезнования на близките на хората, със съжаление, че градът загуби такива ярки личности.
Д-р Лафчийски
Д-р Марко Лафчийски е роден преди 88 години в ловешкото село Врабево. Гимназиално образование завършва в Ловеч. Висшето – в Медицинския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. След дипломирането, започва работа в Пещера през 1951 г. Година по-късно го разпределят в Градската болница на Димитровград, сега МБАЛ „Света Екатерина“. Започва във Вътрешно отделение, после в Детско – от 1977 до 1980 г., Инфекциозно – от 1980-а до пенсионирането си през 1993 г. След това работата си продължава в МЗ “Клокотница”, СУПЗ, “Заводски строежи”. Въпреки напредналата си възраст, докторът до последно ходи по адреси за преглед на болни. Ще продължавам да помагам с каквото мога, каза той при връчването на отличието за почетен гражданин.
Кръстю Кръстев
Кръстю Кръстев е роден на 18 октомври 1835 г. в Длъгнево. Завършва ТИХ „Асен Златаров“, впоследствие работи в Химическия комбинат. Работил е също така във вестниците Хасковска трибуна”, “Димитровградска правда”, “Общински вестник”, “Ориент експрес”. Член на Съюза на българските писатели. Носител е на Орден “Кирил и Методий” ІІІ степен и на първия “Златен пегас” в Димитровград. Печата свои стихове в централния и местен печат. Издал е книгите със стихове: “Викай ме по име” /1976/, “Среднощен сняг” /1989/, “Есенна любов” /1994/, “Отвъден знак” /1997/, “Щурци глухонеми” /1999/, “Глухарчета” /2003/, “Душа безпризорна” /2003/, “Светулков сняг” /2005/, “Късна голгота” /2010/, “Ехо от любов” /2013/. Чест е да съм почетен, ще остана почтен, каза бате Кръстьо при връчването на отличието. И остана такъв до сетния си дъх.