Разходка из театъра – сграда, институция, жив организъм и вид изкуство

Ще разкажем на зрителя за видимото и скритото от погледите, казва директорът Тодор Боянов

До духа на Храма на Мелпомена в Димитровград ще ви доближим с няколко публикации, обединени под мотото „Разходка из театъра“. Ще ви представим Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“, като сграда, институция, вид изкуство и жив организъм. Ще насочим вниманието към различни пространства, сред които зала „Любимец 13“, театрален салон и балкон, сцена фоайе и други различни кътове.

Чрез тази разходка, искаме да покажем на уважаемите зрители онова, което те, идвайки на театър – виждат, или остава скрито от погледите им. Да ги поканим на една своеобразна разходка и да ги запознаем с театъра. Да разберат къде точно попадат, защо точно това представлява, защо има необходимост да се направи сцена фоайе, защо има такива задкулисни пространства, защо не е хубаво да се пипат стенописите, защо има нужда от ремонт, защо не е хубаво да влизат с храна и напитки… Идеята ни е театърът и зрителите да продължат да се запознават взаимно и да затвърждаваме доверието помежду си. Това запознанство е много необходимо, за да продължим добрата традиция. Тук е моментът за пореден път да подчертая, другите театри могат само да ни завиждат, че в Димитровград имаме такава прекрасна театрална публика, коментира Тодор Боянов, директор на ОДТ „Апостол Карамитев“.

Когато храмът на Мелпомена в Димитровград се създава в началото на 50-те години на миналия век, имал друг облик – репертоарен театър, създаващ и разпространяващ собствена продукция. В годините се променя… Бил е Народен театър – Димитровград, след това се закрива и пак се открива, като Драматичен театър – Димитровград. После е Драматичен театър „Апостол Карамитев“, след това Открита сцена, сега е Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“…

Ето ти пример за жив и променящ се през времето организъм. Хубаво е сега нашата публика да разбере какво точно представлява димитровградският театър, със статут общински. За това ще разказваме, споделя директорът.

В началото започва да се изгражда връзката между театъра и неговия зрител. В новоизграждащия се град са много бригадири, инженери, строители, които деликатно започват да оформят публика, да се учат как да идват на театър и какво да правят. Така, в годините, лека-полека, се създава връзката между димитровградския театър и димитровградската публика, която днес е неразривна.

Сега статутът на ОДТ „Апостол Карамитев“ е Програмен център. Основният гръбнак от репертоара са гостуващи спектакли. Опитваме се да правим и наша продукция. Предстои да обясним на хората за детските представления и програма „Барбулино“. Да изясним визията на спектаклите за възрастни, които са под шапката на програмата „Пътешествие в света на сценичните изкуства“. Изобщо, идеята да представяме спектакли от всички видове сценични изкуства, задоволявайки всички естетически потребности, продължава Тодор Боянов.

Част от всичко останало е зала „Любимец 13“, където публика рядко влиза. Тя, освен че е репетиционна, там се ражда театрално изкуство, създават се спектакли, избистрят се нещата и се работи изцяло за Националните награди „Любимец 13“. Създават се и други неща, които публиката не познава, но са продължение на ставащото на сцена.

Още от входа зрителите минават през сцена фоайе. От тази година то е с нов облик, но все още не е ясно защо точно е. Разходката из театъра ще обхване тези и други пространства, преминавайки през естеството на работата и творческия процес. Така зрителят ще се запознае с театъра като сграда, институция и жив организъм.

Амбицията е още повече да изградим в положителна посока взаимоотношенията. Моето и желанието на екипа е да запознаем своите зрители със същността, за да почувстват необходимостта от театър, категоричен е директорът.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ