„Съединението прави силата“. Националният ни девиз, изписан на герба на Република България, на сградата на Народното събрание… звучи с още по-голяма сила в ден като днешния, когато честваме обединението на Източна Румелия и Княжество България, напук на великите сили и западащата Османска империя. Този върхов момент от нашата история става през 133 години, на 6 септември 1885 г.
Още непосредствено след Освобождението през 1878 г. задачата за национално обединение се очертава като първостепенно важна. След освободителната Руско-турска война и берлинския конгрес, който разпокъсва България, са създадени т. нар. гимнастически дружества в Пловдив и региона. Те са привидно спортни, но в същността си военни, с основна цел да предотвратят връщането на турските войски. Макар да не просъществуват дълго, дейността им е толкова масова, че това допринася за решението на султана да не праща войски в Източна Румелия, което създава благоприятна предпоставка за Съединението.
По това време е създаден Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/. Той се заема с пропагандиране на обединението, чрез публикации и демонстрации, под ръководството революционера и писателя Захари Стоянов. Първоначалното намерение е Съединението да бъде обявено на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, който е бързо овладян от полицията. Бунтът обаче се разраства и обхваща много населени места, а военните застават на страната на народа. През нощта срещу 6 септември, войски командвани от висшия български офицер в Източна Румелия Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и свалят правителството на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, обявена е обща мобилизация, за отпор срещу очаквано турско нападение и се кани княз Александър I Батенберг да подкрепи Съединението. На 8 септември той издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив…
Честит празник на всички!



























