Има нужда от промяна, но в полза на работника. Работодателите да не се оплакват, казва Веселин Тодоров
Веселин Тодоров бе избран за областен координатор на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в Хасково преди година. По-рано, от края на 2014 г., бе общински координатор в Димитровград. Роден е на 23май 1974 г. Завършил е „Право“ в Софийския университет, с дългогодишна практика като адвокат…
- Г-н Тодоров, малко повече от година сте областен координатор на КНСБ за Хасково. Какви резултати отчитате за периода?
- Отчитам дейността като ползотворна и за синдиката, и за хората. В тази една година се развиха допълнителни придобивки, например – взаимоспомагателната каса, която предлага страхотни условия. Продължава да работи безплатната адвокатска защита, при определени условия. Електронният синдикат заработи с нова сила, в който всеки синдикален член може да потърси необходими документи. Част от дейността са безплатната експертна помощ, обученията и други придобивки. Не забравяме принципа на солидарност, заедно да се изправяме пред проблемите.
- Колко членове има организацията в региона към момента, увеличи ли се през последната година?
- Имаме завишение на общата синдикална бройка на членовете. Към момента сме над 6500 в областта.
- Виждате ли желание за диалог на властта със синдиката?
- Ще сведа отговора си само до местните власти. Към момента имаме много добър диалог с двете водещи общини в областта – Хасково и Димитровград. Проблеми, естествено, има. Нашите искания, които мислим, че са справедливи, не се удовлетворяват в пълен аспект, но хубаво е, че има добър диалог. Оттам нататък, резултатите са нещо съвсем различно.
- Какви резултати трябва да има?
- В Димитровград, например, имаме няколко колективни трудови договори, по които очакваме по-добри придобивки за нашите членове. Предстои да видим каква е гледната точка на Общината. В Хасково ни се искаше по-рано да стане увеличението на заплатите на медицинския персонал. Така че, желанието ни е да постигаме по-бързи и по-добри резултати.
През октомври миналата година организирахте протест, с настояване за по-високи заплати. Тези дни, пък, президентът на синдикаланта организация Пламен Димитров поиска увеличение на възнаграждението с около 10-12%. Постижимо ли е?- Разбира се, постижимо е. Миналата година видяхме, че има коренно разминаване с европейската практика. В определени сектори не можем да очакваме чудеса, но в други, считаме, че работодателят би могъл да споделя много по-голяма част от печалбата си с работника. Резултатът от протеста за мен беше изключителен, който се отрази на увеличението на заплатите в доста сектори.
- КНСБ е против плоския данък. Предложението е той да бъде заменен от необлагаем минимум, равен на минималната заплата и увеличение на максималния осигурителен доход до 3 000 лева. Обяснете го.
- В момента тежестта се изнася от най-бедните. Най-ниските заплати дават най-много и получават най-малко пари. От КНСБ са направили предложение, от което е видно, че даже тези, които са с най-високия праг, също ще имат положителен резултат. Това подоходно облагане, за което КНСБ говори от самото въвеждане на плоския данък, цели да подпомогне най-бедната част от работещите.
- Периодично се обяснява, че се създават нови работни места, но кадрите не достигат. Каква би могла да бъде ролята на синдиката в това отношение?
- Не е вярно, че няма кадри, категорично! Няма хора за такава заплата – това е вярната реплика. Ще ви дам реален пример, свързан с план-приема, когато бизнесът заяви кой какви кадри иска и защо няма такива кадри… Директорката на професионалната гимназия по лека промишленост в Хасково коментира заявената липса на кадри в шивашката промишленост. Стана и каза: Захранваме с кадри цялата област, нямаме проблем да захраним абсолютно всички фирми. Видях най-добрата си шивачка да работи като сервитьорка и я питах: Защо? Тя каза: За една яка ми дават 2 стотинки. Колкото и да работя, повече от минимална заплата не мога да изкарам. Защо да работя това?! Отговорът на въпроса е простичък. Ако работодателят дава добри заплати, ще има кадри и работници. За тези пари, които дават работодателите, кадри няма.
- Къде е проблемът? Хората ли са виновни, работодателите ли, пари ли няма?
- Първо, виждате, че някои младежи не желаят да работят за такива заплати, бягат в чужбина, в по-голям град или се пробват с малък собствен бизнес, а оттам идва дефицит на кадри. От друга страна, много пенсионери продължават да работят, съгласни на по-ниски възнаграждения…
В такъв случай, кога в европейска България ще спре да се говори за работещи бедни?
- Когато работодателите и работниците започнат да мислят по европейски, тогава. Работодателите трябва да си ценят кадрите, да споделят по-голяма част за заплати, да въведат система от бонуси. Да гледат на персонала, като на персонал, който му вади хляба, а не като във феодалния строй.
- Да ви попитам като юрист, има ли необходимост от промяна на трудовото и социално законодателство у нас?
- Чуваме вопли от работодателите, че Кодексът на труда е лош и трябва да се смени. Не, с този Кодекс са ни приели в Европейския съюз. Кодексът в този си вид и трудово-осигурителното законодателство, като цяло, отговарят на европейското и това е доказано на практика. Винаги има нужда от промяна, но тя трябва да е в полза на работника. Работодателите нямат никакво основание да се оплакват.
В текста са използвани снимки от Фейсбук страницата на КНСБ – Димитровград
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
