Джаз с Димитър Русев: Усещането е за полет

Музикантът – в Международния ден на джаза 30 април.

Димитър Русев е ръководител на Акустично джаз трио – Димитровград. Организатор на Младежки джаз фестивал. Мениджър на HASKOVO JAZZ, участва и в редица  други прояви. Музикант с душата си…

• Джазът елитарна музика ли е? Какви послания носи?
• Някой хора смятат, че е елитарна, защото иска повече вникване и внимание. Джазът е като по-сложна картина, която в първия момент, не можеш да разчетеш. Впоследствие, виждаш най-различни неща и асоциации. Посланието е за свобода на духа. Може би, заради това я наричат елитарна музика, защото провокира повече съзнанието, което трябва да имаш, за да вникнеш в нея.
• Как се стига до това съзнание?
• Има неща, които сам трябва да откриеш за себе си, но има и такива, които някой трябва да ти ги покаже. Образователните програми, например, за децата от детските градини в Димитровград, са начин да им бъде показано уважението към музиката, инструментите, музикантите, актьорите. Ако тези неща не бъдат показвани системно, няма да се породи традиция.
• Как се усеща джазът, как се слуша, трябва ли нагласа?
• Няма условности и рамки, в които да поставиш начина на възприятие. Бих могъл да кажа обаче, че подготвеният човек по-лесно може да възприеме тази музика. Подготовката идва с четене на каквато и да е литература, гледане, слушане…

100 години са минали от появата на термина „джаз“

• Какво е джаз и какво не е?
• Това, по-скоро, би могъл да го каже някой джазов критик. Между другото, тази година, през февруари месец, се навършиха 100 години, откакто се е появил терминът „джаз“. Тогава е направен първият запис с джаз музика. „Ориджинал диксиленд джаз бенд“ е групата, осъществила първия джазов запис.
• Правил си множество концерти. Какво ти е усещането? Как възприемат тази музика хората?
• Колкото по-популярни са нещата, хората ги възприемат по-възторжено. Но ако изсвириш парчета, които не са слушани, по-сложни са, тогава възприятието е по-ограничено. Което не значи, че трябва да спреш.
• Когато правите концерти на открито, на алеята в Димитровград, например, какво виждаш в лицата на преминаващите?
• Много неща. В някои виждам изумление, интерес, чиста радост, в други – пренебрежение. Виждал съм улични музиканти, които биват подминавани, сякаш не съществуват, но се случва рядко. Изумлението е заради изненадата, защото не очакват, че в провинцията ще чуят такава музика. Общо взето, се радват. Идеята е хората, които не знаят, че съществува Джаз трио, да чуят за него. Пагубна е тенденцията, свързана с печалбарството в някои видове музика. При нас целта не е такава, а донякъде – възпитание. Осъзнал съм за себе си, че джазът има образователен характер.
• А какво виждаш в лицата на децата в градините, когато им представяш инструментите и музиката?
• Голяма радост. Много е хубаво, когато видя деца, които са били предишна година и ми помнят името. С някои съм се срещал по улицата или в училищата. Митко, Митко, здравей, ми викат. Вълнуващо е и красиво, защото попиват. Такива неща трябва да им се показва непрекъснато. Другото е много агресивно, налагано по насилствен начин, за да може да се създаде вкус, което е убийствено за нашите деца.

Ядосва ме, когато кажат: Града на Пайнера

• За мнозина, Димитровград е меката на поп-фолка, но може би, единственото място в България, където има общински джазов оркестър. Как тълкуваш това?
• Много ме ядосва, когато казват: Града на Пайнера. Това е една голяма глупост. Но не само Димитровград, всички градове станаха такива. Абсолютно навсякъде масово се слуша чалга, която не възпитава нищо в хората. Пее се само за мадами, пари, коли, алкохол. Не че не са част от живота, но това не трябва да бъде самоцел. Нещата са много комерсиализирани и продължават да бъдат все повече и повече.
• Доколко може да избяга джазът от комерсиализацията?
• Тези, които обичат джаза и истинското изкуство, намират начин да се преборят с каквото и да е. Трябва обаче да си подготвен за изолираност и самота. Виждаш, че си някакъв друг, усещаш, че си такъв… Много джазови музиканти са правели опити да бъдат по-комерсилани, великият Майлс Дейвис, например. Правел го е, според мен, не толкова за парите, колкото заради популярността. А той е направил много за популяризирането на джаза. Сред изпълнителите, направили много в тази посока, е Луис Армстронг. Искам да отдам почит и на Ела Фицджералд. На 25 април тази година се навършиха 100 години от нейното рождение.
• Спомена за самота, индивидуалност…
• Обичам да слушам по-авангардните стилове, като фрий джаз, да речем. Ако пуснеш фрий джаз на публично място, ще те гледат недоумяващо хората. Ставаш сам в един момент. Като организатор на фестивал, много държа музикантите да свирят авторска музика. Малко фестивали го допускат, изключвайки големите звезди. Това е напредък и начин да покажеш артист, който си поканил. Вече, големите фестивали в Банско, Монтрьо търсят повече комерсиалност, приток на туристи, там нещата са по-други.

В джаза уникални са моментът и импровизацията

• Каква част от джаза е импровизация и каква е предварително подготвена?
• Винаги си има тема, която е постоянна, една рамка. Отстрани изглежда, че всичко е хаотично и всеки свири каквото си иска. Съвсем не е така. Има един много сложен албум на китариста Пат Метени с Орнит Колман – саксофонист, който е сред двигателите на авангардния джаз. Мечтата на Метени, който е на ръба на комерсиалното, е да запише албум с Колман. Ако пуснеш албума на широка аудитория, рискуваш да останеш сам в стаята. Като се заслушаш обаче и ако си гледал концерти, пиесите вече не изглеждат хаотични. Иначе, импровизацията е след темата.
• Винаги ли е така?
• Винаги, затова обичам джаза, при който всичко е в непрекъснато движение. При комерсиалните групи, знаеш какво ще чуеш. Още през 1971-1972 г., когато свирех в рок-група, винаги си имах проблеми с останалите музиканти, защото искаха да свиря солата по определен начин. И до ден днешен, има музиканти, които ги изпълняват по този начин, защото така иска да ги чуе публиката. Точно това го няма в джаза. Имаш тема, по която се знае мелодията, оттам нататък започва импровизацията. Уникалността е в момента. Ако не бъде записан, няма да остане в историята. Следващия път ще бъде по различен начин.
• Джазът е музика, свирене, слушане. Ако трябва да изкажеш изсвиреното с думи, какво би казал?
• Когато успея да се потопя на сцената, усещането е за полет, за откъсване от действителността.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ