Три варианта за съдбата на бившия Комбинат за преработка на полиестерна коприна в Димитровград са обсъждали вчера кметът на Димитровград и синът на собственика на т. нар. ПЕК – Джихан Йешил, представител на фирма „Йешил Текстил“. Първият е отдаване под наем на цялата площ или част от нея на потенциални инвеститори или фирми. Вторият – продажба на цялата площ или части от нея, при инвестиционен интерес. Третият – възстановяване на част от производството, като се има предвид багренето. Последната опция е свързана с няколко въпроса, като основния от тях обхваща възстановяване на пречиствателна станция в самия комбинат, която е морално и физически остаряла.
ПЕК-ът се простира на площ от 64 дка. В рамките на следващите три месеца компанията ще предприеме дейности по изчистване на скраб и отпадъци от територията на халетата на комбината, за да придобият сградите използваем вид. Ще се направи опит за възстановяване на покривни конструкции. Община Димитровград ще бъде посредник при намирането на потенциално заинтересован инвеститор. Ако това не стане в следващите три-четири месеца, от „Йешил Текстил“ ще изготвят план с конкретни параметри, свързани с възстановяване на багренето. Ако успеят да намеря средства и възстановят пречиствателната станция, има шансове да започне да функционира. Има вариант да се отдадат под наем определени халета и сгради. Същевременно, паралелно с това да бъде и възстановено тази част от производството, поясни кметът Иво Димов.
Градоначалникът допълни, че има сантимент, когато се говори за ПЕК-а, тъй като това беше едно от най-модерните предприятия на Балканския полуостров. Той подчерта, че средно за година 100 хил. лв. влизат в общинската хазна от данъци. Няма здрава икономическа логика, която да обясни защо се дават тези пари, без да се търси начин за възвращаемост. За мое учудване срещнах разбиране за ситуацията от турската фирма, каза той.
Текстилната фабрика преминава в частни ръце преди близо 20 години, когато започва ликвидация и спиране на дейността. Кандидати за закупуване тогава бяха италианската „Миролио“ и турската „Йешил Текстил“. Държавата, чийто собственик беше тогава комбината, предпочете „Иешил“.
Снимка от: socbg.com




























