26 дни свобода: Преди 115 лета в Странджа е обявена република

По-кратко, само 10 дни живее Крушевската, но и двете са показателни за духа на Илинденско – Преображенското въстание

На Илинден – 20 юли /2 август по нов стил/ 1903 година в Македония и на Преображение – 6 /19/ август в Одринска Тракия избухва въстание, наречено Илинденско – Преображенско. 115 лета от събитията по онова време отбелязва сега България. Много е писано и говорено за тях. Много още ще се пише и говори за героизма, трагедията, славата. И за още нещо – характера на борбата, стремежа не само за отхвърляне на чуждото иго, но и гарантиране на реда, гражданските права, сигурността на населението, независимо от етноса, в освободените територии. Показателни за това са двете републики, обявени по време на бойните действия – Странджанската и Крушевската.

СТРАНДЖАНСКА РЕПУБЛИКА

Просъществува само 26 дни. Но показва духа и характера на въстанието, желанието за ред, справедливост, етническа толерантност.

В изпълнение решението на конгреса на Петрова нива, в духа на солунското решение за въстание, през нощта срещу 6/19/ август в Тракия започват въстанически действия срещу султанската власт. Първоначално въстаниците постигат успех – турските части са прогонени от черноморското крайбрежие и вътрешността на Странджа. С изключение на Малко Търново, селищата в районна са без османско военно присъствие. Властта е в ръцете на бунтовниците.

Михаил Герджиков

Въстанието в Тракия се обявява на връх Китка, над Василико /днешен  Царево/. Тук е ръководителят Михаил Герджиков с четата си и подкрепления, общо 120 души. Час и половина след полунощ  те се отправят към града. В казармите на Василико, тогава, има общо 800 войници. Не са малко и жителите на турската махала. Численото превъзходство обаче не възпира въстаниците. Четата се разделя – 20 души се отправят към сградата на управата, още толкова – към махалата. Пет – шест души заемат пътя между Старо и Ново Василико, а група с брадви, тръгва да прекъсва телеграфните линии. Четиридесет души, начело с Герджиков се отправят към двете казарми. Нападат с бомби. Турските войници и част от мюсюлманското население напускат града и бягат с лодки.

Затова пък гърците изпращат при Герджиков делегация с идея за поемане на административното управление. Въстаническият ръководител либерално позволява да съставят такова управление, каквото сметнат за необходимо. Дори да изберат Временно правителство, което обаче трябва да отговаря за дейността си пред революционното командване.

Демократична власт се установява и по селата на Странджа. Опазват се редът и спокойствието на населението, защитават се правата му, разглеждат се спорове между селяните, преследват се разбойници. Въвеждат се дори налози.

Странджанската република или комуна, между Малко Търново и морето, просъществува 26 дни. Към сърцето й от 3 посоки – Мидия – Виза, Бунархисар – Лозенград и Малко Търново, настъпват силни войскови части. Стоварен е десант във Василико.Четите оказват отчаяна съпротива, но навсякъде са принудени да отстъпят. Все пак, в голяма степен успяват да прикрият изтеглянето на населението към България, където се прехвърлят и те. Въстанието е разгромено. Странджанската република престава да съществува.

По-рано от Странджанската е обявена, но и престава да съществува

КРУШЕВСКАТА РЕПУБЛИКА

Нейният живот е само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Води името си от овладения град Крушево, където е обявена. Това става в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.

Превземането на града става след координирано нападение върху казармата, пощата и общината. Установява се въстанически щаб на района в състав: Никола Карев, НиколаРусински Велко Марков, Гюрчин Наумов, Юордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, тодор Павлов и др. Ръководител е Никола Карев, с трима помощници. Силите са прегрупирани. Четническите сили на Републиката са разпределени в 8 отряда.

Войводата Питу Гули

Командват ги Питу Гули, Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев, чийто отряд е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска. Свикан от военната власт е Съвет на републиката, състоящ се от 60 човека – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево – българска, гръцка, влашка. Щабът избира и Привременно правителство в което общностите също са представени.

9 дни след обявяването на Републиката, редовна турска войска, командвана от Бахтиар паша и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Войводският съвет решава да изтегли четите от града. Несъгласен с него войводата Питу Гули, със 170 човека се укрепява на платото „Мечкин камен”, да брани Крушево. В завързалата се 10-часова кръвопролитна битка, той е убит. Падат и около 40 четници. Останалите успяват да стигнат гората и да се укрият. Следва погром над града и много жертви сред населението.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук