1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ, към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие – с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп.
Това каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка към второто тримесечие на тази година. Той посочи, че за периода минимален спад има и за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години – необходимият нетен доход за него е 2615 лв.
На тримесечна база спадът е с 0,1 процента. На годишна обаче необходимият доход спрямо юни 2023 г. нараства с 3,6 на сто. За тричленно семейство това са с 91 лв. повече, а за един работещ, живеещ сам, с 51 лева. Спрямо юни 2022 г. увеличението е съответно с 333 лева и със 185 лева.
Към месец май тази година 1,6 млн. от работещите са с доход, под заплата за издръжка за един работещ, а година преди това са били 1,7 млн. “За една година хората над заплатата за издръжка са пораснали от 32,6 на 38%, т.е. стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка, но все още съотношенията не са наполовина, т.е. не сме стигнали и половината работещи да получават необходимите средства за издръжка, но се движим в правилната посока. Затова казваме, че конвергенцията на доходите няма алтернатива – и постоянният ръст на минимална работна заплата , и на средната работна заплата, и заради горещия пазар на труда, демографията дори”, обясни Димитров.
Около 1/3 от лицата са с трудови възнаграждения до 1000 лв., което предполага, че те са „нископлатени работници“, които захранват категорията „работещи бедни“, посочи зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова. Тя обясни, че основният фактор, повлиял върху заплатата за издръжка през второто тримесечие, е успокоението на инфлационните индекси в глобалната икономика. След като последните две години имахме нарастване на инфлацията, то през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване, което рефлектира и върху нашата икономика. Стабилизиране има на цените на енергоносителите и на основните суровини, посочи Иванова. На годишна база (т.е. спрямо юни 2023 г.) има намаление от 9,2% на природния газ.
Още данни, на страницата на Конфедерацията