145 години от Старозагорското въстание

контакти

Днес се навършват 145 години от Старозагорското въстание. В знак на преклонение пред  делото на организаторите и участниците в бунта от есента на 1875 г. и почитане на тяхната памет, бяха поднесени венци и цветя на паметника на Старозагорското въстание и  паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов, съобщават от Община Стара Загора.

Oт 18:00 часа в Регионален исторически музей Стара Загора ще бъде представeна книгата „Бележки по Старозагорското въстание“ от Христо Шиваров. По време на събитието проф. д-р Пламен Митев ще запознае присъстващите с най-новите открития, свързани с националноосвободителните борби по време на Възраждането, в светлината на новите документи, открити в турските архиви.

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет /БРЦК/ да организира общо въоръжено въстание през септември 1875 г.

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора, с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно.

Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на Елхово.

Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук