145 години от Баташкото клане. Поклон пред жертвите!

145 години се навършват от Баташкото клане – една от най-черните страници в българската история, когато са избити 5000 души – по-голямата част от християнското население на село Батак. Зверството, при потушаването на Априлското въстание, е извършено от османски башибозук от съседните помашки села.

След ислямизирането, Батак остава един от малкото християнски „острови“ в Родопите. Революционен комитет в града е основан от Панайот Волов на 21 февруари 1876 г… Ролята му в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Проблемът бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.

След началото на Априлското въстание, част от въоръжените, боеспособни мъже въстават срещу турската власт. Срещу тях обаче е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията…

След това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците започнали да ограбват къщите, да палят и стрелят напосоки. Започват и масово клане, което продължава от 1 до 5 май. Хората опитали да се скрият в по-масивни сгради, като църквата, училището и в някои къщи на чорбаджии.

На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи…, описва  Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“.

Старата църква в Батак

Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи… Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и двора й. Защитата на църквата продължила три дена. На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени, но безпощадното клане продължило.

След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. Явилите се били разделени на мъже и жени. Издадена е обаче следваща заповед –  да се избият мъжете. Същият ден още около триста други били убити при дървения мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете и краката, ушите и носовете, раменете, а после ги доубивали.

Икона на светите Баташки новомъченици

По-късно, един от първите чужденци, описали клането и ужасите след Априлското въстание, бил американският журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан. Репортажите му достигат до вестниците „Дейли Нюз“ и Ню Йорк Хералд… Светът узнава за волята за освобождение на българския народ.

Наред с мъжете, повечето от загиналите в Батак били жени, девойки, деца и старци. Поклон пред паметта им! Жертвите са канонизирани за светци. Българската православна църква прославя Светите Баташки мъченици, отбелязвайки Събор в тяхно име на 17 май.

Стихотворението на Иван Вазов „Възпоминания от Батак“, писано през 1881 г. по разказ на Иван Тодоров Ганев, който бил малко дете по време на Баташкото клане, описва картината на ужаса, през пролетта на 1876 г.

„Възпоминания от Батак“

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях…

С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика…

И издъхна бачо… А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук…

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума…

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче…

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина –

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен – някой ги запря…

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо… много е далече…

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук