144 г. от Шипченската епопея. Как е издигнат паметникът на върха

ЗАЩО СТРОИТЕЛЯТ ПЕНЬО БОМБЕТО 30 ГОДИНИ СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НЕ СТЪПВА НА МЯСТОТО? 

Едва ли има някои, който не е чувал за Шипченската епопея, преди 144 години и свързания с нея паметник на върха. Монументът символизира героизма и жертвата за освобождението на България и е сред 100-те национални туристически обекта. Малцина, вероятно, са българите, които не са го разглеждали отблизо. Отбраната на Шипченския проход е решаваща за изхода на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. Затова паметникът е така величествен. Интересна е и историята му. Първият камък е положен през август 1922 г., а изграждането завършва през 1930-а. Нека видим какво се случва през това време.

Идеята за построяване на паметника е представена година след Освобождението. На 13 април 1879 г. това правят група народни представители, по време на Учредителното народно събрание. Предложението е за издигането да помогне целият български народ. В началото ентусиазмът е голям, но дълги години след това не се стига до реални действия. Едва през 1920 г. конгресът на Дружеството на опълченците подновяват въпроса и взема решение за създаване на Инициативен комитет. Такъв е учреден година по-късно, а средства започват да се събират от учреждения, сдружения и целия народ.

На такъв етап е паметникът през 1928 г.

Основният камък е положен през 1922 г., но реалният строеж започва четири години по-късно. Начинанието изостава, отчасти, заради преврата на 9 юни 1923 г., както и други бурни обществено-политически събития. През 1924 г. се провеждат два неуспешни конкурса за проект на паметника. Третият, през 1925 г., е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров, прави внушителната лъвска фигура.

Началото на техническите проучвания за строежа и неговото организиране е положено през пролетта на 1926 г., а самият строеж започва през есента на същата година. Ръководят го инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов. Малко по-късно на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Мъглов, а през втория – Пеньо Атанасов – Бомбето.

ДА ВИДЯ ПАМЕТНИКА, ЧЕ ТОГАВА ДА ЛЕГНА В ЗЕМЯТА, ДЕТО ЗА НЕЯ СЕ БИХМЕ

Майстор Пеньо Атанасов – Бомбето

Започналият през 1926 г. от Мъглов строеж е прекъснат. Сурови условия, технически трудности и други причини карат работниците му да се разбягат. През пролетта на 1928 г. е повикан Пеньо Атанасов, който събира работници, не без сериозни усилия. Мнозина изпитват притеснения дали ще успеят да се справят, но те са преодолени от разкази на опълченци за отминалите героични събития. „Тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът. Тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща – заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме”, казва един от опълченците, около 70-годишен тогава, на Пеньо, а той, изтръпнал, си мисли: Тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра се плаша!

Майсторът започва да събира хора и се качва с тях на върха. Сварва ги обаче лошо време, тръгнали си, оставили Атанасов сам, но той не се отчаял. След броени дни намира други работници, с които продължава строежа. Първо правят землянки, после прокарват път. Камъните за зидарията прекарват с два чифта биволи и желязна кола. Ползват валяци и въжета и макари да вдигнат издяланите блокчета, после се сдобиват с бензинов двигател. Големи затруднения е имало и с пясъка, доставян с камиони, после по стръмното – с катъри. Хора от околните места доброволно започват да разширяват пътеките, за да облекчат процеса. Карат  водата за пиене и разтвора за строежа…

Върхът беше пронизан от куршуми и гюлета. Виждаха се полузарити кости – черепи, ръце и крака. Събирахме ги за костница. Хем ни беше страшно, хем гордо, се чете в спомените на Пеньо Атанасов- Бомбето. Разказва, че времето се променяло често. Спомня си за голям сняг една есен, който така затрупал землянките, че едвам успели да излязат… Работело се от април, чак до края на октомври – три години така, от 1928-ма до 1930 г. Някъде по това време е поставен последният камък на върха.

НА 26 АВГУСТ 1934 Г. ВЪРХЪТ, КАКТО ПРИ БИТКИТЕ, ПОЧЕРНЯЛ ОТ ХОРА

Върхът отново почернял от хора при откриването на 26 август 1934 година

Самото откриване става доста по-късно – на 26 август 1934 г., когато върхът е почернял от хора. На самия връх бяха големците, заедно с цар Борис III, а аз стоях настрана, сред множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово. Раздадоха се награди и то на хора, които никога не бях виждал. Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години, разказва майсторът.

По-късно ходи на Шипка няколко пъти. Чувал от екскурзоводи да споменават името му, но от вълнение гърлото му се стягало да каже, че той е майсторът. При подобен случаи, през 1968 г., негови земляци, като чули екскурзовода за говори за Пеньо, не се стърпели: Чакай, бе, момче, рекли – та Пеньо е наш човек, жив е и още работи като строител в Дралфа!
В това търговищко село, където баща му и майка му се местят, Пеньо Атанасов израства. Иначе е роден в Ганчовец, Дряновско на 2 юни 1902 г. През 1973 г. получава „Народен орден на труда“ – бронзов, две години по-късно –  златна значка „Колю Фичето“. Постепенно за него се разчува в страната и е канен на официални тържества – закъсняла, но морална награда за благородното му дело. Пеньо Атанасов Колев – Бомбето умира на 85-годишна възраст, през 1987 г.в град Попово. Там е и погребан.

В Казанлък е излят бронзовият лъв, висок 4 метра, бдящ на стража до днес

Паметникът на Свободата наподобява средновековна българска крепост.  Основата му е с размери 17 на 16,06 м, а върхът – 8 на 7,90 м. Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета на българските опълченци.

В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои.  Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец.

Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода. Включва богата колекция от ордени и медали, снимков, документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Има и копие на Самарското знаме – първият боен стяг на Българското опълчение.

От последната площадка се открива панорамен изглед към околността, с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.

  • В текста за използвани заемки от shipkamuseum.org и blitz.bg 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук