140 години от Плевенската епопея отбелязва България. Събитията за значимата годишнина започнаха още от средата на ноември и ще завършат тази вечер с тържествена заря-проверка на площад „Възраждане“ в Плевен. Националните чествания са под патронажа на българския президент Румен Радев.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Почти пет месеца Западната османска армия задържа Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Победа руснаците постигат на 10 декември 1877 г., която е с решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
На 15 юни действащата Руска армия извършва десант през Дунав в района на Свищов. Превзема Никопол и се насочва към Плевен, където се позиционирал Осман паша. Руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер да се насочи към Плевен. Руската армия обаче се забавя, поради попълване на запаси и превързването на ранени. Пристига пред града на 7 юли и започва да обстрелва турските позиции, без да предприема атака. На следващия ден първо настъпление правят три пехотни полка, Кавказка, Казашка бригада и 46 оръдия. Тя не е много успешна, поради лошо разузнаване, грешни карти, объркване на водачите. 8 600 руси атакуват около 15 000 турци. Струва на русите 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските загуби са изчислени на около 2 000 убити и ранени. Веднага след прекратяването на боя, Осман паша заповядва окопаването на армията.
През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия. На 18 юли руското главно командване нарежда на Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве, но до края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат загубените позиции. Втората атака е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
На 19 август турците излизат от Плевен и атакуват руските части. Атаката е планирана да съвпадне с рамазана, а евентуална победа да бъде в чест на мюсюлманите. Те обаче са изтласкани обратно, регистрирайки 1350 убити и ранени. Загубите за руските части са 1000 убити и ранени.
В края на август руските войски подемат трета атака, предшествана от превземането на Ловеч, дни по-рано. Следват нови ожесточени боеве, в които руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Осман паша използва моментът и атакува на няколко пъти, но без успех.
За справяне със ситуацията е извикан генерал Едуард Тотлебен, герой при Севастопол от Кримската война. Той решава, че пореден щурм на Плевен няма да има, а градът ще бъде напълно блокиран. За целта са насочени нови полкове, насочени да прекъснат османските снабдителни линии. Допълнително се построяват бентове на две реки. След това те са взривени и огромни водни маси помитат воденици и складирани храни за обсадения гарнизон.
На 30 октомври Осман паша отклонява руското предложение за капитулация. Надеждата на турското командване е армията на Сюлейман паша да удари в гръб руските войски, да се съедини с тази на Осман паша и да ги изтика северно от Дунав. С тази идея Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руските части. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен.
С всеки изминал ден, положението на турския гарнизон става все по-критично. Изчерпват се всякакви провизии… Започва да загива една 40 хилядна армия. Изходите са два – капитулация или атака с цената на много жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река Вит. Поради гъста мъгла и паднала нощ, прехвърлянето на турците остава незабелязано. Русите обаче чуват шума от движещите се турски части. С наближаването на утрото, дават няколко пробни оръдейни изстрела. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции.
Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога, забиват барабаните в тила. Турски и руски оръдия откриват яростен огън.Турците настъпват в посока Долна Митрополия. Развяват огромно зелено знаме, символ на Пророка, което означава, че няма да отстъпят. Загубите им са огромни, но масата от възбудени и ревящи хора въври напред. Стига се до ръкопашен бой. Предната линия на отбраната е пробита. Русите също понасят големи човешки загуби, но с пристигналото подкрепление и атака „на нож“, успяват да върнат турците назад, които изпращат нови резерви. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато се убеждават, че турците атакуват с основните си сили, заповядват да влязат в боя полковете от общия резерв. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. Оказва недостатъчно… Пехотни полкове атакуват левия фланг, идват бригадите на генерал Скобелев, настъпват румънски части. Турците, обхванати от невъобразима паника, са принудени да се върнат към река Вит. Опитват се да се върнат в Плевен, но са обкръжени. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша, който нарежда да се развее бял флаг на моста на реката. Турският командир предава сабята си в знак на капитулация.
След като се предава, Осман паша отива за кратко в плен в Харков /днешна Украйна/, но това не спира военната му кариера. След завръщането си, е назначен за военен министър на Османската империя (1878 – 1885), а в гръцко-турската война от 1897 г. е началник на армия. Умира на 68 години през 1900 г.
Турската армия, обезоръжена, е охранявана от руски и румънски войски. Подложена е на грабежи от румънската пехота. Руското командване се натъква на много болни турски войници, настанени по къщите из Плевен. Много от тях са разпределени по руските полкове, където се охраняват и изхранват. Оцелелите, под румънски конвой, са прехвърлени от Румъния, през Русия и по Черноморието и кавказката граница са предадени на Турция. Дългият им поход е наречен Поход на смъртта. От 40 000, завръщат се едва 25 000 души.
С падането на Плевен настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1
878 г., откриват пътя към османската столица Цариград…
На 10 декември 1977 г., в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско владичество, е открит Музей – панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена. 3 от тях символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен – декоративно-пластичен фриз, символизиращ блокадата на Плевен.
Текстът е по материали в Уикипедия
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
