На 4 юни 1880 г. Второто Обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за правото на рязане на монети, с който се създава и българската парична единица – левът, който е равен на 100 стотинки или 1 франк. През следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
Името произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век. Лъвът е национален символ на България и олицетворява сила, власт, непобедимост и несломим дух. Една от версиите е, че образът му е пренесен в днешните ни земи заедно с други тотеми на прабългарите. Напълно е възможно обаче, да има много по-стари корени.
Законът за правото на рязане на монети дава на новата държава изключителното право да сече и пуска в обращение монети. Още преди приемането му, БНБ поръчва в Бирмингам изработването на проби за бъдещи медни монети. Тъй като етапът е много ранен и не е преминала дискусията в Народното събрание за името на българските пари, поръчката в Бирмингам е за „сантими”. Неизбежно е първите проекти за българска монета да са силно повлияни от външни фактори. Това в пълна сила важи и за първата пробна медна монета с номинална стойност 10 сантима… За национална парична единица обаче е определен левът, състоящ се от 100 стотинки. По време на дебатите Стефан Стамболов прокламира монетната единица да носи наименованието „франк“, а неговите подразделения „сантим“. Д-р Иван Богоров настоява думата да бъде „свободник“. Мнението на депутата Йосиф Ковачев, за чисто народното название „лев“ обаче, печели сърцата на всички.Създава се националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк…
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница „Экспедиция госсударственных бумаг“ е отпечатана първата българска банкнота /на снимката/. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв. Тя се съхранява в Историческия музей в Габрово.