139 години от избухването на Априлското въстание отбелязваме на 1 май /20 април по стар стил/ 2015 г/. Днес Православната църква отбелязва и 1150 години от официалното приемане на християнството в България, с почит към покръстителя на българския народ цар Борис I.
Априлското въстание избухва в Копривщица през 1876 г. Началото му бележи пукването на първата пушка и изпращането на Кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков. Писмото стига до Панагюрище, където още същия ден Георги Бенковски обявява въстанието преждевременно. Българските земи тогава са разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски. Имало е и пети – Софийски, но там не се стига до изграждането му. Подготовката е осуетена от османските власти, а въстанието – потушено, превръщайки се в един от най-кървавите моменти от българската история. Въпреки това, то постига целта си – отзвук на зверствата в Европа и последвалите събития, довели до Освобождението.
Покръстването на България и утвърждаването на християнството е процес, започнал през 864 г. То е осъществено от цар Борис I, приел името Михаил. По повод 1150 години от този акт, днес започват официални тържества. Центрове на честванията са Варненската и Великопреславска митрополия. Всички архиереи от Светия Синод начело с патриарх Неофит гостуват във Варна на 1 май. Очакват се представители на 13 православни църкви. Кулминацията на тържествата е на 2 май в Плиска. В древната базилика там патриарх Неофит ще отслужи тържествена литургия.