120 години се навършват от рождението на виртуозната цигуларка Недялка Симеонова, станала световноизвестна през 20-те години на 20 век. През кариерата си тя изнася концерти в целия свят и е първата българка с концерт в Карнеги Хол. В нейна памет, всяка година в Хасково се организират Музикални дни „Проф. Недялка Симеонова“. Тазгодишното издание се проведе наскоро в областния град, посветено на годишнината от рождението й.
Недялка Симеонова е родена на 2 декември 1901 г. в Хасково. Започва да свири на 6-годишна възраст, като първият й учител е баща й Димитър Симеонов – самоук музикант, тромпетист и цигулар.
За първи път пред публика малката Недялка изпълнява „Мечтание“ от Шуман. През 1909 г. е поканена да свири във Военния клуб в София. На 9 години българската музикална критика я обявява за дете-чудо.
През 1913 г. заминава за Америка, където изнася множество благотворителни концерти в полза на пострадалите през Балканската война българи. Публиката е във възторг. Богати американци й отпускат стипендия за обучение и през 1914 г. заминава за Дрезден, Германия. Става ученичка на проф. Густав Хавеман в Дрезденската музикална академия. През 1920 г. се завръща в България. Две години по-късно за първи път у нас свири със сборен симфоничен оркестър.
Отново заминава за САЩ, където учи при най-големия педагог по това време – проф. Леополд Ауер. През 1924 г. цялото й семейство се премества в Индианополис, САЩ. Някъде по това време се сдобива с прочутата си цигулка „Галиано“, на която свири до смъртта си. С нея обикаля целия свят и изнася концерти в Япония, Китай, Сингапур, Европа, Америка. Тя е първата българка, изнесла концерт в прочутия „Карнеги хол“ в САЩ.
През 1931 г. се връща в България. Наградена е с орден за граждански заслуги. На следващата година ражда сина си – бъдещият известен цигулар Димитър Симеонов, кръстен на баща й. Вече утвърдената цигуларка прави постъпки да стане преподавател в Музикалната академия и концертмайстор в Народната опера, но й е отказано. Принудена е да свири по софийските локали.
През 1935 г. в София е организиран концерт в нейна чест – по случай 25-годишната й музикална дейност. Юбилеят й е почетен и в Хасково.
През 1948 г. става професор, а две години по-късно и „Заслужил артист“. Умира на 14 март 1959 г. в Париж след тежко боледуване.
През 2017 г. посмъртно е обявена за почетен гражданин на Хасково.