ОСВЕН ВОЙВОДА И ПОЕТ, ЯНИ ПОПОВ Е СРЕД СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ТРАКИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
118 години от Илинденско преображенското въстание се чества днес на Петрова нива, където се е провел конгресът на Одринския революционен окръг. На него е взето решение за въстание и в този край, заедно с въстанието в Македония. Искрата пламва на 20 юли – Илинден /2 август по нов стил/ в Битолския вилает. На 6 август – Преображение /19-и по нов стил/ пушки пукват и в Странджа. Обявена е Странджанската република. Дни по-късно Илинденско-Преображенското въстание е потушено в кръв. Но то отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи, и завинаги остава в историята и народната памет. За такава частица от него ще ви разкажем сега. За една песен, превърнала се в химн на Странджа и за нейния автор. Песента „Ясен месец веч изгрява“, сътворена от поет и войвода, участник в епопеята.
Яни Попов. (Яни Попниколов Янев) е роден на 27 септември 1876 г. в лозенградското село Карахадър (Източна Тракия, днес в Турция). Син е на видния духовен деец и революционер Никола Бъчваров и Параскева Милева Докова. Детството си Яни прекарва в родното село, където учи до трети клас, след което заминава за една година в Одрин, а по-късно две години учи ковачество в Чорлу.
ПОСВЕТЕН
В началото на 1893 г. войводата Лазар Маджаров, който добре познава Яни Попов, го посвещава в българското революционно дело и го заклева като работник на тайния революционен комитет в селото. През 1900 година обаче става провалът с отвличането за откуп на богатия доктор Константин Керемидчиолу, потомък на погърчени средногорски българи. След като откупът от 800 златни турски лири е получен, османската власт започва масови арести в Лозенградска и Бунархисарска околия. Поради опасността Яни Попов да бъде арестуван, той бяга в България и се установява в Бургас. Там, подпомогнат от други бегълци от Тракия, започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас – Поморие. В този период е осъден задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор.
Това обаче не спира младия защитник на Тракия и две години по-късно, през 1902 г., той се завръща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това всъщност е и началото на активната му дейност като комита. В началото четата е водена от Маджаров, а по-късно е разделена на три части, като Яни Попов застава начело на едната и се заема с възстановяването на старите и изграждането на нови революционни комитети в полските села в Лозенградска и Бабаескийска околия.
БОЙНО КРЪЩЕНИЕ
На следващата година на Петрова нива се провежда събрание на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, където се взема решението за обявяването на въстанието в Тракия. Именно там Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На събранието става и първото бойно кръщение на четата на войводата. През последния ден на бунтовническото сборище турски аскер попада на секретните постове, но четите на Яни Попов и Дико Джелебов го отблъскват.
„През 1903 г. – разказва самият войвода в спомените си, – на 5 август стар стил, часът 4 сегашно време следобед (16 часа), аз обявих въстанието (Илинденско-Преображенското) в с. Каваклия, Лозенградско. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със смъртните дружини. В с. Ениджия наредих въстанието да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград – Бабаескийско пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз, се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до с. Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети.“
СЛЕД ПОГРОМА
След потушаването на въстанието, до Младотурската революция, Яни Попов действа с четата си из Странджа. През 1904 г. войводата е делегат на Тракийския конгрес във Варна. Участва и в Балканските войни, като след Междусъюзническата, през 1913 година, се установява и живее в Ортакьой (днешен Ивайловград), където е и погребан. Той е един от създателите и стожерите на Тракийската организация, учредена за защита интересите на тракийските бежанци. Благодарение на нея през 1928 г. е проведен и първият възпоменателен събор на Петрова нива.
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 г. като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто ѝ издание е поместен и пълният текст на знаменития въстанически марш „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Атанасов – Равашола, утвърдил като химн на Странджа и тракийци.
Яни Попов умира в Ивайловград през 1945 г. Неговата памет се пази и почита от жителите на града и днес една от големите улици в Ивайловград носи неговото име, а в началото ѝ има барелеф на воеводата.
ИСТОРИЯТА
За първи път, в по-ново време, бунтовният химн „Ясен месец веч изгрява“ е изпят по Радио София през 1953 година от друг странджанец – Сава Попсавов, чието изпълнение и днес изпълва с възторг сърцата. За създаването на текста пък Яни Попов е вдъхновен от битката в село Сърмашик /днешен Бръшлян/, където падат първите жертви на Преображенското въстание.
На 20 март /2 април/ 1903 година Балювата къща в селото /сега архитектурен и исторически паметник/ е обградена от турска войска. Предател съсед издал криещите се вътре въстаници. В започналата престрелка загиват войводата Пано Ангелов и четникът Никола Атанасов – Равашола. Натоварили ги на волска кола и ги показвали, за назидание из съседните села. Арестувани били и жители на Сърмашик. Част от тях успели да избягат, но останалите, след неуспешна засада за освобождаването им, били откарани в Малко Търново и по-късно осъдени на каторга в крепостта Паяс кале.
ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА
Текст на песента, изпълнявана от Сава Попсавов
Ясен месец веч изгрява над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда, нещо пълзи, застава
Дал е Юда самодива, или луда гидия?
Ней е Юда самодива, нито е луда гидия
Най е чета от юнаци, плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат преди петли в Сърмашик,
Да ги никой не угади и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна, знак се даде за борба
Бомби трещят, куршум пищи – цяла Странджа веч ечи
Тиранинът е уплашен, от геройската борба.
Нема вече плахи роби, има горди юнаци…
Гръм, куршуми, гръм отново! Скъпа кръв порой тече,
Пада Паньо, Равашола, мрат в борбата синове.
О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,
О, Сърмашик, знаме ново на тракийската свобода.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
