121 години от Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август 1903 г. в Битолско и на 17 август в Одринско, избухва въстание – връх в борбите за освобождение на българите от Македония и Тракия, останали, по силата на Берлинския договор, в границите на Османската империя. Заради обявяването на въстанието в двата региона на православни празници – Илинден и Преображение, то остава в историята като Илинденско-Преображенско въстание. Днес България отбелязва 121 лета от събитията в началото на миналия век, затова нека и ние си припомним героизма, трагедията и славата им. Въстанията в двата края на България нямаха шанс, но имаха дух. Имаха герои…

Началото

Началото е сложено 8 месеца по-рано в Солун. В първите дни на януари 1903 година там е свикан конгрес на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/. Взема се решение за обявяване на въстание през пролетта на същата година. Част от представителите на революционните окръзи и най-видните водачи на организацията – Георги /Гоце/ Делчев, Дамян /Даме/ Груев и други не присъстват. Те не са съгласни с прибързани действия, но се подчиняват на решението, за да не предизвикат разногласия. Но полагат усилия за отлагане на въстанието за лятото на същата година и промяна на характера му – от масово в четническо, предимно в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни така, както в равнината. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.

Въстанието в Македония избухва на Илинден. На 20 юли /2 август по стар стил/ в Битолския революционен окръг пушките загърмяват. Пламъкът на бунта бързо обхваща  селищата в планинските местности на Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии. Превзет е град Крушово, където е обявена Крушовската република.

На 6 август – Преображение, избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа и морските градове Василико, сега Царево и Ахтопол се присъединяват. Обявена е Странджанската република, просъществувала 26 дни. Започват и обществено-политически действия – в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република.

В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември /Кръстовден/, но избухва преди тази дата.

Трагедията

Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсъци между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско, Горноджумайско /Благоевградско/. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско цариградското правителство изпраща 300 000 редовни войници, снабдени с артилерия. Изправен пред опасността от пълен разгром, главният щаб на въстанието отправя спешна молба за помощ до българското правителство. Тя обаче не може да бъде адекватна. Европейските сили са на страната на Османската империя и България, колкото и съчувствено да е настроена, не може да им се опълчи. София официално не се намесва. Бунтът е обречен. 26 408 въстаници са изправени срещу близо 350 000 редовни аскери и башибозук. Но численото превъзходство и модерното оръжие на противника не сломяват духа им. Водят се, според мемоара на ВМРО, 239 сражения. А в резултат на поражението са опожарени 205 села, разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души. 70 000 са оставени без подслон, 30 000 са принудени да напуснат родните места и, като бежанци, да се отправят за нов живот в България.

Това е трагичният резултат. Той е следствие на много причини. Като се започне от преждевременното избухване на въстанието и недостатъчното въоръжение, мине се през категоричната поддръжка на Великите сили за Османската империя и нежеланието на Русия да се ангажира с конфликт на Балканите, и се стигне до ненамесата на България, става ясно защо шансът за успех е бил никакъв.

Но въпреки всичко

Но въпреки всичко, въпреки погрома, кръвта, сълзите и пожарищата, Илинденско-Преображенското въстание има своето голямо значение – то показва на цяла Европа, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи над половинвековното османско иго и ще продължи борбата за национална независимост.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ