Яни от Фермата: Известността не ме промени, но вече си вярвам повече

Обичам да ми е трудно. Борбата за 1000 кошера продължава, казва победителят

Яни Андреев спечели третия сезон на „Фермата“ пред близо 1 500 000 зрители и взе голямата награда от 100 000 лева. В момента обработва 14 декара семейни лозя и се грижи за около 100 кошера с пчели. Част от тях са в хасковското село Козлец, а останалите – в близкото Книжовник, където се срещнахме с него. Разговорът ни съвпадна с времето, когато се вади медът.

  • Яни, как е реколтата от мед тази година?
  • Годината е суха и реколтата е добра. Цветът се запази, защото нямаше много дъждовни бури, които да го отмият. Медът, като цяло, е по-малко, но по-качествен.
  • Когато чу думите: Яни е победител! Каква бе емоцията ти в първите секунди?
  • Емоция нямах никаква в този момент. Чак след три месеца осъзнах какво се случва. Почувствах отговорността от титлата Фермер на годината, че оттук нататък, имам някаква мисия. Лесно е да се оттеглиш с наградата и да се занимаваш с нещо друго, но обичам да ми е трудно. Приемам като лична и кауза на семейството да унаследя оставеното от дедите ни.

Печеля, отдавайки послание на другите

  • Казваш, след три месеца осъзна… Как стана?
  • Пътувах за София и осъзнах, че съм спечелил не толкова от самото предаване, а от нещата, които ми се случиха след него. Пътувах за снимки, за промото на новия сезон. Разбрах, че съм спечелил, отдавайки послание на други хора, които следват примера ми.
  • Изгледа ли предаването, след като излезе?
  • От предаването съм гледал общо три епизода, 83-ти ми е любим. Нямам обаче намерение да гледам цялото. Искам да запазя изживяното, без да настъпват промени в мислите ми. Когато си вътре, не може да си навсякъде. Като излезеш, виждаш и други ъгли – хора, с които на пръв поглед сме заедно и сплотени, после се отделят на друго място… Искам обаче да подчертая, че във Фермата спечелих много големи приятели.
  • С какво се промени животът ти след Фермата?
  • Промени се, като цяло, мисленето ми към по-позитивно. Изживявам хубави емоции и нови запознанства, много хора влизат в живота ми и работата става още повече, от сутрин до вечер. Борбата за 1000 кошера продължава, както вече обявих след предаването. Да сме живи и здрави, с годините се надявам да ги направим.

Зрителите не усещат всекидневните битки и победи, както участниците

  • През твоите очи, каква е Фермата и какво остава невидимо за зрителите?
  • За зрителите остават много неща невидими, например – гладът. Някои си мислят, че вътре сме на кетъринг, но не е така. За месец и половина свалих 14 кг, повечето също отслабнаха доста. Трудът също е много. Започнахме от нулата. В предните два сезона живееха в стари къщи, които трябваше да реставрират, а ние започнахме от едни скелета, на които бяха поставени само камерите. Зрителите изживяват дуелите, например, но всекидневните битки и малките победи, не ги усещат, както ние.
  • Какъв е светът вътре?
  • Последните няколко години си живея на село и бях свикнал с този живот. Вътре беше най-хубавото, че нямаш комуникация с никой. Едно затворено общество – малка извадка от България. Ако си помагаме, нещата вървят напред, както при една държава.

Вътре получаваш психическо спокойствие. Навън шокът бе, че всеки ме познава

  • А усещането да не получаваш никаква информация отвън?
  • Усещането е невероятно. Нямаш телефон, не мислиш за нищо. Задачите ти са да станеш сутрин, да си набавиш храна от животните и градината и да свършиш някаква работа по фермата. Получаваш психическо спокойствие, без да си обременен от ставащите навън неща. Отпускаш се и се чувстваш много добре, макар да си гладен и работата да е много.
  • При излизането от фермата, в първите моменти, имаше ли шок?
  • Шокът беше голям, защото където и да идеш в цялата държава, всеки те познава. Хора, хора, снимки, но изживяването е невероятно. Това е положителна емоция, заради която си заслужава да участваш в предаването.
  • Точно това е следващият ми въпрос. Вече си известен. Как ти се отразява това?
  • Нормално. Не съм се променил, продължавам да живея по същия начин. Хубавото е, че когато даваш добър пример, хората те харесват.
  • Дуелът ти с един от участниците Владо Николов бе паметен. Загуби го, но за малко и да го спечелиш. Тогава ли бе моментът на промяната за теб?
  • Това бе преломният за мен момент в предаването, защото се изправих срещу един исполин. Оттам нататък, започнах да си вярвам, че мога да стигна до края. Разликата в дуела беше минимална, което ми даде увереност, че може всичко да се случи и да мина през изпитанията. От дуела с Владо до дуела със Станислав, също достоен опонент, израснах в пъти. Затова имах шанса да го победя и него. Жестът на Владо Николов, да ми преотстъпи мястото, бе от все сърце, защото видя надежда в мое лице, за което му благодаря. Стигнах до края, но победих и с помощта на хората, гласували за мен вътре и отвън.

Постепенно ще влагаме в инвентар и подобряваме базата за пчелите

  • Мнозина казват, че ти си достойния победител, защото най-много се доближаваш до понятието за фермер. Как ще мотивираш младите да изберат селото пред града?
  • Трудно е. Те трябва да са израснали в тази среда. Спомням си едно време как си играехме на село като деца. Всеки обичаше да помага на бабите и дядовците си. Сега моят племенник е на две години и половина и работи по-добре от нас с таблет. Виртуалният свят много навлиза и измества реалния. Много е трудно някой да се върне към село, тъй като там няма забавления, няма хора, детски градини, закриват се училища. Единици са тези, които се мотивират да се върнат. Най-големите проблеми са обезлюдяването, ниската раждаемост и липсата на поминък, както се знае.
  • В какво ще вложиш спечелените 100 000 лева и за какво мечтаеш?
  • Мечтая за тези 1000 кошера, но те са далеч в бъдещето. Малко по малко влагаме в инвентар и подобряваме базата. Трябва да се направят специални помещения за ваденето на меда. От есента, когато приключим с работата, ще започна да инвестирам в помещенията, а машини ще ги купуваме постепенно. В Книжовник смятам да направя още един или два пчелина, в Козлец – няколко, поради балканския регион, където медът е по-малко, но по-качествен, отколкото полския.
  • Опиши с няколко думи преживяното до момента…
  • Стигнах до кастингите и срещнах хора, които бях виждал само по телевизията. Те са наравно с теб и не се държат надменно, което приятно ме изненада. Мина първият, вторият, третият кастинг, влязохме вътре и започнахме. В първите две седмици беше страшно, защото всякой искаше да се докаже, да се пребори. След време се успокои положението, започнахме да осмисляме нещата и да си помагаме.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук