НЯМА ГО НА КАРТАТА, СПОРЕД ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО, НЕ Е И НА ОБЩИНА ХАРМАНЛИ
На 6 февруари 2012 г. харманлийското село Бисер бе наводнено, след скъсване на стената на язовир „Иваново“. Потопът доведе до жертви и материални щети, чийто последици са факт и днес.
Дни след бедата, в общественото пространство висна въпросът чие е авариралото водно съоръжение? Община Харманли отрече собствеността, макар да е на нейна територия. Прехвърли я към военното министерство. Което също не припозна язовира. Така и до сега. Въпреки че по всяка логика, собственик водното съоръжение би трябвало да има. Но кой е той?
В началото на декември миналата година правителството проведе извънредно заседание, на което набеляза мерки за решаване на проблемите със собствеността, отговорностите и контрола за техническото състояние на язовирите в България. От него стана ясно, че язовирите в страната са 2743. 54 от тях са публична държавна собственост; 212 – частна държавна собственост, 2183 – публична общинска собственост, 26 – частна собственост, 268 – с неопределена собственост. Установени са 78 язовира в пред аварийно състояние. Дотук добре…
2743 СА ИЗБРОЕНИТЕ ЯЗОВИРИ В СТРАНАТА. ДОТУК ДОБРЕ…
Язовирите с неопределена собственост на територията на област Хасково, по информация от Областна администрация, обаче са само два – „Стамболийски“ и „Щит“ – Свиленград, „Иваново“ не е сред тях. Което ще рече – собственик има. От областна администрация не дадоха повече подробности за него. Коментарът бе само, че всички пострадали от наводнението в Бисер са компенсирани.
Информация по въпроса за собствеността, оказа се, няма и в Община Харманли. Не мога да дам подробности, коментира началникът на отдел „Общинска собственост“ Кремена Канева в разговор по телефона през декември. На 19 януари 2015 г. изпратихме по имейл въпроси, свързани със собствеността, за по-категорична информация. До ден днешен отговор няма, въпреки уверенията оттам, че отговорът се подготвя.
Язовир „Иваново“ е част от военния полигон „Корен”. И след като не е в държавния язовирен списък, нито в този на община Харманли, потърсихме информация за собствеността в Министерството на отбраната /МО/.
С постановление от 21 юли 1961 г. на Министерския съвет за нуждите на МО са отчуждени и предоставени за „Корен“ 43 418 дка земи, за които са съставени Актове за публична държавна собственост. Част от полигона е поземлен имот № 000002, който се намира в землището на с. Иваново, община Харманли. За него е съставен Акт за публична държавна собственост на 23 април 2003 г. по скица, издадена от общинска служба „Земеделие и гори” – Харманли. В предоставената от ОС „Земеделие и гори“ – Харманли скица не е отразен воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение, информират от МО. Този вид обекти се обозначават в Картата на възстановената собственост /КВС/ като територия с различен начин на трайно ползване в отделна кадастрална единица – отделен поземлен имот в КВС на съответното землище, уточняват оттам.
В скицата за поземлен имот № 000002 в отдел „граници на имота”, се чете:
Поземлен имот № 000527 – язовир, собственост на община Харманли.
Поземлен имот № 000526 – язовир, собственост на община Харманли.
След извършена проверка е установено, че няма издаден нормативен документ, с който да са предоставени в управление на Министерството на отбраната воден обект и съоръжения към него в имот № 000002 в землището на с. Иваново. На Министерството на отбраната не е предоставен за управление язовир. Ведомството не е изграждало съоръжение от подобен вид в границите на учебния полигон „Корен”, отговарят от Военното министерство.
Оттам продължават, че в баланса на МО не е заведен язовир „Иваново“. Въпреки това, военните са наясно със съществуването му, защото още през 1963 г. му правят аероснимки. Тогава водоемът вече е функционирал, а основните съоръжения за полигона не са построени. През 1973 г., при следващото заснемане и отразяване в топографските карти, става видно, че „Иваново“ е елемент от напоителната система от местно значение.
Министерството на отбраната няма компетентността да определя чия собственост са язовирите, в случая – язовир „Иваново”. Предвид настъпилите обстоятелства, МО извърши и свое независимо проучване за изясняване на собствеността. Документите показват, че от момента на неговото построяване до днес язовир „Иваново” се е стопанисвал от аграрно-промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни лица и други, но не е бил държавна собственост, управлявана от Министерство на отбраната, категорични са оттам.
БЯГА ЛИ ОТ ОТГОВОРНОСТ МО?
Бяга ли от отговорност МО? Независимо от факта, че язовирът не е отразен от ОС „Земеделие“, от казаното по горе става ясно, че МО години наред има информация, че върху земя негова собственост функционира воден обект. Обстоятелството, че той е използван от стопанства в района не ги прави собственици на съоръжението, тъй като публична държавна собственост не се придобива от нейните ползватели, според действащото в България вещно право. Оттук следва, че всичко изградено върху земя, която е публична държавна собственост е на държавата. Дори Община Харманли не би могла да претендира за права върху обекта, независимо от факта, че язовирът се намира на нейна територия. Изводът – „Иваново“ е на МО, докато не се докаже друго, коментират специалисти по вещно право.
Да се върнем отново при община Харманли. Язовир „Иваново” попада в границите на учебен полигон „Корен” на МО. Използвал се е за подводни учения. Документ за това показа кметът Михаил Лисков. Според него, доклад на хидроспециалист от 2010 г. установява, че язовирната стена е част от корпусен учебен полигон, заявява през февруари 2012 г. Лисков, цитиран от ТВ7.
През юни 2014 г., обаче, проверката получава неочакван обрат. Пловдивската военно-окръжна прокуратура установява, че „Иваново” наистина не е на военните, както твърдеше тогавашния военен министър Аню Ангелов, пише „Преса”. И изненада, язовирът не само, че не бил заприходяван към МО, бил на границата на военния полигон, но не и част от него.
ВИНА У ВСИЧКИ, ВИНОВЕН НИКОЙ
Всички са виновни за трагедията в с. Бисер. Никой не е виновен за трагедията в с. Бисер… Историята на разследването всъщност е една детайлна картина за колективната безотговорност на всички институции, продължила години наред. По-лошото е, че дори виновник да бъде посочен, обвиненията срещу него едва ли ще издържат, а и неговата вина ще бъде малка в сравнение с това, което са вършили (или не) всички, пише през март 2013 г „Сега”.
И за да е пълна информацията или по-точно – дезинформацията, потърсихме становището по въпроса на Министерството на околната среда и водите. Басейнова дирекция „Източнобеломорски райони“ – център Пловдив разполага със следната информация за язовир „Иваново“ /Азмаците и Ешмеджика/, предоставена от Община Хасково и Община Харманли: Част от имотите, върху които попада язовир „Иваново“, представляват публична общинска собственост. В тях не попадат язовирната стена и съоръженията към нeя. Не разполагаме с информация за собствеността на останалите имоти, върху които попада язовир Иваново, казват от МОСВ. Оттам уточняват, че язовирът, залял Бисер, не попада в списъка на 78 язовира в предаварийно състояние и не попада в списъка на 268 язовира с неопределена собственост. За повече информация може да се обърнете към община Хасково и община Харманли, препращат от МОСВ, въпреки заявеното, че предоставената информация идва именно от тези две общини.
ВЪПРОСИ ИЗПЛУВАТ, ОТГОВОРИ ПОТЪВАТ
Много въпроси изплуват, отговорите – потъват. Язовир „Иваново” сякаш се превръща във фантом. Това звучи стряскащо на фона на поредните наводнения, връхлетели България в последните дни. Институциите избягват да говорят за причините, мисли се само за превенция и то след като бедата стане. Коментарите се оставят на случайни хора: Имаме съмнения, че заради язовири идват такива приливни вълни, са честите коментари. Но никой не го твърди официално. Нещата се разравят, чак, когато стане голяма трагедия. В противен случай се смята на колко милиона се оценяват щетите. И никой не се интересува: Кой? Защо? Как стана?… Може би има страх да не се изгубим в документалната инвалидност на държава и местни власти през годините. И можем да гадаем колко са като „Иваново” в страната. Да бяха само язовирите, добре. Но не са.