САЩ и СССР – един срещу друг в ядрените автомобили, през 50-те и 60-те години
Ядрената реторика отново се засили в последните месеци, стимулирана от войната в Украйна и засилилото се глобално противопоставяне. САЩ и Руската федерация с нов ентусиазъм си мерят ракетите, все още на думи, за радост. Да се надяваме, че така и ще продължи – на думи, а не с дела. А най-добре да приключи и дано останалата чест на човечеството има този късмет.
Ядрената надпреварата между двете свръхсили не е от днес, не е и от вчера. Датира още от 40-е години и далеч надхвърля областта на въоръженията, макар че от там започва. Конкуренцията е в космоса и на земята, конкуренция в технологии, както между бойния, така и при мирния атом. През 50-те години на миналия век атомът изглежда като абсолютният източник на енергия. Учени и дизайнери на Запад и на Изток се надяват, че в бъдеще той ще бъде в състояние да замени всички съществуващи енергийни източници: въглища, газ, нефт, многобройни странични продукти. И в САЩ, и в СССР учените се опитват да вкарат ядрени реактори във всичко – подводници, кораби, ледоразбивачи, самолети, танкове, различно промишлено и селскостопанско оборудване и, разбира се, в автомобилите. В САЩ с такъв проект се заема компанията „Форд“, с модела „Нуклеон“, а в СССР за ядрен флагман е избрана „Волга“-та на Горьковския автомобилен завод /ГАЗ/.
Щатите вече значително са изпреварили Съветския съюз в разработката на атомна бомба. Тя е тествана и „на живо“ в Хирошима и Нагазаки на 6 и 9 август 1945 г. СССР изпробва успешно ядреното си оръжие четири години по-късно – през 1949 г. Американците са първи и в идеята за прилагане на ядрената технология в автомобилостроенето. Такъв е концептуалният модел Ford Nucleon от 1957 година, на който съветските инженери отговарят с „Волга Атом“, две години по-късно. Но конструкторите вървят в различни посоки – американците са с намерение да използват вече съществуващ двигател, докато руският е специално проектиран. Разработката е на инженери от Автомобилното конструкторско бюро под ръководството на физика Александър Камнев, който лично проектира основния елемент на „Волга Атом“ – ядрената инсталация. Съдбата и на двете коли е еднаква – не стигат до реално производство. Щатският Ford Nucleon остава само като макет, докато прототипи на руския суперавтомобил, все пак, излизат от монтажния цех.
Според оцелели документи, мощността на четирицилиндровия двигател на уранови шайби на Волга Атом достигала впечатляващите 320 конски сили. Колата получи четири предни колела, две от които задвижващи. Идеята за решение с две предни оси е взаимствана от американския Ford Seattle-ite XXI, който ги притежава. Но съветските инженери не успяват да укрепят шасито, за да понесе то ядрен двигател. Освен това охладителната система е поставена директно в кабината. Мястото на водача от съображения за сигурност и заради дългото торпедо, вместващо реактора, е преместено далеч назад. Решението е спорно, но дизайнерите и конструктори, явно, не са могли да измислят други варианти за оформление.
През 1965 г. съветската кола е изпратена на полигон близо до град Североморск. И, макар че атомната Волга е много тежка, мощният двигател осигурява постигането на добра скорост. Но, освен че е мощен, той е и прекалено голям – тежи над 500 кг. Което създава проблем със спирането – съществуващите системи не могат да се справят с огромното тегло. Освен това двигателят се нагрява почти мигновено, превръщайки купето в подобие на сауна. Проблем има и с ресурса. Моторът осигурява изминаване на 60 хиляди километра, след което напълно трябва да се замени. Скъпо и неефективно! При тогавашните технологии размерът на реактора, неговият ресурс, степента на нагряване и безопасността се оказват нерешими проблеми, затова, в крайна сметка ръководството на СССР приключва проекта. Построени са само два прототипа, които след това са захвърлени.
Не по-завидна е съдбата на съперника Nucleon, макар американците да са първи, опитващи се да поберат ядрен реактор под капака на кола. Концептуалният модел е представен от Ford през 1957 година. През 1959-а концептът е разработен с уранов реактор, парогенератор и две турбини, подобни на системата в атомните подводници. Но нито един работещ модел никога не е бил построен. Демонстриран е само като мащабен модел, в който реакторът е поставен в задната част на превозното средство, с предположението, че това ще е възможно с намаляване на размерите. По време на разкриването на концепцията ядрената технология е сравнително нова и се е смятало, че тя може да се използва за двигател с компактни размери, така че ядреното гориво да стане основен източник на енергия в САЩ, за сметка на конвенционалните. Във Ford предвиждат бъдеще, в което бензиностанциите ще бъдат заменени със станции за пълно обслужване и че превозните средства ще могат за изминават достатъчно големи разстояния, преди реакторите им да бъдат заменени с нови.
Това бъдеще обаче, половин и повече век по-късно, все още не е дошло, а Ford Nucleon и Волга Атом не остават нищо повече от експонати в заводските музеи.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
