[quote]ИСТОРИЯТА НА ARIA-PROІІ – ПЪРВАТА ПРОФИКИТАРА НА МИТКО РУСЕВ[/quote]
Публикувахме информация за участието на скромния, но голям музикант Димитър Русев – Мутата на престижен джаз-фест в египетската столица Кайро. Там той единствен представлява България. Поканата е от организаторите, които специално са се запознали с творчеството му. Ще използвам момента да поканя известни изпълнители в нашата страна, обеща преди отпътуването Мутата. Ние пък използваме момента да ви запознаем с една интересна история за него, разказана от брат му, и колега-музикант Щерю Щерев. Вижте кога, как и от кого Митко е придобил първата си професионална китара.
Както бистрата вода се излива от извора, така става и с хубавата музика. Тя блика от дълбините на душата, от самия извор, и само добрият инструмент е в състояние да я възпроизведе така, че нейния звук и мелодика да достигнат до слушателя с цялата си неподправеност и красота, безпрепятствено. В онези години на цензура и оскъдица в културния живот, когато на музикалния пазар се подвизаваха единствено марките „Кремона” и „Орфей”, за добрите китаристи те бяха само първоначален тласък към сиянието на звездния небосклон. Възможностите на инструментите – ширпотреба се изчерпваха твърде скоро, до година – две, което налагаше намесата и корекциите на добри майстори дърводелци и електричари, за да се постигне звученето на тонове и хармония, близки до извора. Или до душата на инструменталиста – музикант. Всички китаристи минахме през ширпотребата на некачествените инструменти, онези, които ”чупеха” пръстите – „орфейки”, „кремонки”- наричахме ги „дърва”. С подобен инструмент в усилието си да извадиш по-добър и качествен тон, нареждайки пръсти по грифа, се стигаше до кръв. Кръв, в името на музиката.
В началото на 80-те, Мутата, фронткитаристът на изгряващата по това време в Хасково група „Лотос”, преминал през първата си самоделна китара, притежаваше нелош прототип на чешка „Йолана” – копие на „Фендер”. Подочу се, че колегата музикант от Свиленград, Милко Калайджиев притежавал маркова японска китара, внос от съседна Гърция и се канел да я изтъргува. Веднага се свързахме по телефона с Милко. Той потвърди версията. Оттук насетне нещата опираха до парите, защото, за да се раздели с инструмента, свиленградчанинът беше сложил като цена баснословните за тогава 1400 лева. Една трета от цената на нова руска кола. Вярно – „Запорожец”, но кола. От друга страна обаче, и японски китари „Ария” не се срещаха под път и над път – шанс за Мутата да се сдобие с уникален инструмент, от серията PRO ІІ, при това само на една ръка разстояние – от близкия Свиленград. Още на другия ден, след като чухме офертата на Калайката, взехме решение, събрахме с триста зора парите и запрашихме към границата, за да пазарим китарата. С нас беше и Васко Белгиеца, за кураж. На конролният пункт при Любимец, където се преминаваше с открити листове, ченгетата спряха колата за проверка. Оказа се, че само Белгиеца е с редовен пропуск, нашите, с брат ми, бяха с изтекъл срок. Примолихме се на милиционерите да ни пуснат, но не ни огря. Единият трябваше да остане и това за съжаление беше брат ми, бъдещият притежател на японския лютиерски продукт. С който до ден днешен той не се раздели. Китарата наистина се оказа уникална, перфектна за музиката, която тогава изпълнявахме – рок и поп. Покупката стана от раз, тъй като „Арията” беше отлична – съвсем нова и с куфар. На връщане си прибрахме от пункта настоящия вече собственик на бижуто. В колата Мутата, останал без търпение и тръпнещ от възбуда, отвори куфара, за да види новата си придобивка. Вторачи се. После я пое нежно и я прегърна, като че да бе живо, любимо същество. Не я пусна чак до завръщането в Хасково. „Заварката” беше станала, сякаш само с поглед се бяха разбрали с китарата. И наистина, дълги години вече „Ария” PRO, неизменно съпътства хасковския музикант Димитър Русев. Вярна му е, но и той на нея. С този инструмент и таланта си да общува с него Мутата допринесе много за звученето на „Лотос”, забавлява публиката по ресторантските и концертни подиуми, с достойнството на истински професионалист, в чието лице се явява и днешния „Джаз фест”- Хасково. Ах, този джаз!
[pullquote_left]ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ ВАДИ НА ПОКАЗ ДУШАТА НА МУЗИКАНТА[/pullquote_left]
Ще направя едно отклонение, за да спомена за един инцидент с китарата през демократичната вече 1992-ра, който е показателен за душевността и отношението на музиканта към любимия инструмент. Групата „Лотос” беше наета да свири абитуриентските балове в съществуващия все още елитен ресторант „Република”, от неговия нов съдържател – Недялко Вапцаров. В програмата бяха включени музиканти и изпълнители от по-високите „етажи”, т. н. „звезди”. В една от поредните вечери с участието на Ваня Костова, в антракта, един от музикантите й, басистът, в суматохата на сцената по невнимание бутна стенда на който стоеше китарата на Мутата. „Арията” се откачи от стойката и издрънча жаловито, падайки върху плочките с които бе ограден подиумът. Всички се вцепенихме, а Мутата пребледня. Започнаха се едни извинения, реверанси от страна на софиянците. Самия басист не можеше да си намери място и се щъкаше като зомбиран. Оказа се че бил късоглед, носеше очила на врата си с голям диоптър. Пораженията върху инструмента не бяха кой знае какви, няколко драскотини и един счупен тон превключвател, но въпросът не беше в това. За Митко това си беше емоционален шок – „любимата” му беше наранена, китарата, с която бяха неразделни. Избутахме бала някак си. Доста ни бяха вдигнали адреналина тези софийски музиканти – халтураджии. Същата вечер изненадващо ни бе дошъл на гости именития бургаски барт и голям наш приятел Пламен Ставрев. Неговото присъствие някакси успя дя тушира създалата се негативна ситуация. Станалото станало. Взехме пиене и се установихме в къщи, заедно със „звездите” от програмата – да полеем в знак на помирение злощастния инцидент с китарата, да утешим, някак си помръкналия неин собственик. Заговорихме за музика , опитвайки се да разведрим обстановката. Безуспешно. Очилаткото – виновник не спираше да сипе извинения и постоянно се тюхкаше. Митко пък не сваляше поглед от китарата, очите му бяха пълни със сълзи. Още преживяваше инфарктния инцидент с „любимата” си. Сцената беше покъртителна. Чак когато Ставрев пое своята китара и гласът му разби настъпилото тягостно безмълвие, с типичната за него рокаджийска бленда, компанията живна. Пламен беше обаятелен изпълнител – велик музикант!
Някъде към обяд, когато бяхме понаправили главите, Мутата започна да идва на себе си. Дори се усмихна! Като че бе превъзмогнал шока. Какво пък, само няколко вдлъбнатини – драскотини и счупен тонкоректор… Нейсе, не можеш да върнеш времето. Само спомените, а те са вечни.
„Арията” все още е „жива и здрава” и изглежда като нова. Тя заема важно, историческо място в колекцията китари с които джазменът Митко Русев свири. Уникален инструмент с почти нумизматична стойност. Връзката им е изключително емоционална.
Очаквайте скоро историята на хасковската банда „Лотос”, радвала фенове 25 години.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
