[quote]ИСТОРИЯТА НА ARIA-PROІІ – ПЪРВАТА ПРОФИКИТАРА НА МИТКО РУСЕВ[/quote]
Публикувахме информация за участието на скромния, но голям музикант Димитър Русев – Мутата на престижен джаз-фест в египетската столица Кайро. Там той единствен представлява България. Поканата е от организаторите, които специално са се запознали с творчеството му. Ще използвам момента да поканя известни изпълнители в нашата страна, обеща преди отпътуването Мутата. Ние пък използваме момента да ви запознаем с една интересна история за него, разказана от брат му, и колега-музикант Щерю Щерев. Вижте кога, как и от кого Митко е придобил първата си професионална китара.
Както бистрата вода се излива от извора, така става и с хубавата музика. Тя блика от дълбините на душата, от самия извор, и само добрият инструмент е в състояние да я възпроизведе така, че нейния звук и мелодика да достигнат до слушателя с цялата си неподправеност и красота, безпрепятствено. В онези години на цензура и оскъдица в културния живот, когато на музикалния пазар се подвизаваха единствено марките „Кремона” и „Орфей”, за добрите китаристи те бяха само първоначален тласък към сиянието на звездния небосклон. Възможностите на инструментите – ширпотреба се изчерпваха твърде скоро, до година – две, което налагаше намесата и корекциите на добри майстори дърводелци и електричари, за да се постигне звученето на тонове и хармония, близки до извора. Или до душата на инструменталиста – музикант. Всички китаристи минахме през ширпотребата на некачествените инструменти, онези, които ”чупеха” пръстите – „орфейки”, „кремонки”- наричахме ги „дърва”. С подобен инструмент в усилието си да извадиш по-добър и качествен тон, нареждайки пръсти по грифа, се стигаше до кръв. Кръв, в името на музиката.
В началото на 80-те, Мутата, фронткитаристът на изгряващата по това време в Хасково група „Лотос”, преминал през първата си самоделна китара, притежаваше нелош прототип на чешка „Йолана” – копие на „Фендер”. Подочу се, че колегата музикант от Свиленград, Милко Калайджиев притежавал маркова японска китара, внос от съседна Гърция и се канел да я изтъргува. Веднага се свързахме по телефона с Милко. Той потвърди версията. Оттук насетне нещата опираха до парите, защото, за да се раздели с инструмента, свиленградчанинът беше сложил като цена баснословните за тогава 1400 лева. Една трета от цената на нова руска кола. Вярно – „Запорожец”, но кола. От друга страна обаче, и японски китари „Ария” не се срещаха под път и над път – шанс за Мутата да се сдобие с уникален инструмент, от серията PRO ІІ, при това само на една ръка разстояние – от близкия Свиленград. Още на другия ден, след като чухме офертата на Калайката, взехме решение, събрахме с триста зора парите и запрашихме към границата, за да пазарим китарата. С нас беше и Васко Белгиеца, за кураж. На конролният пункт при Любимец, където се преминаваше с открити листове, ченгетата спряха колата за проверка. Оказа се, че само Белгиеца е с редовен пропуск, нашите, с брат ми, бяха с изтекъл срок. Примолихме се на милиционерите да ни пуснат, но не ни огря. Единият трябваше да остане и това за съжаление беше брат ми, бъдещият притежател на японския лютиерски продукт. С който до ден днешен той не се раздели. Китарата наистина се оказа уникална, перфектна за музиката, която тогава изпълнявахме – рок и поп. Покупката стана от раз, тъй като „Арията” беше отлична – съвсем нова и с куфар. На връщане си прибрахме от пункта настоящия вече собственик на бижуто. В колата Мутата, останал без търпение и тръпнещ от възбуда, отвори куфара, за да види новата си придобивка. Вторачи се. После я пое нежно и я прегърна, като че да бе живо, любимо същество. Не я пусна чак до завръщането в Хасково. „Заварката” беше станала, сякаш само с поглед се бяха разбрали с китарата. И наистина, дълги години вече „Ария” PRO, неизменно съпътства хасковския музикант Димитър Русев. Вярна му е, но и той на нея. С този инструмент и таланта си да общува с него Мутата допринесе много за звученето на „Лотос”, забавлява публиката по ресторантските и концертни подиуми, с достойнството на истински професионалист, в чието лице се явява и днешния „Джаз фест”- Хасково. Ах, този джаз!
[pullquote_left]ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ ВАДИ НА ПОКАЗ ДУШАТА НА МУЗИКАНТА[/pullquote_left]
Ще направя едно отклонение, за да спомена за един инцидент с китарата през демократичната вече 1992-ра, който е показателен за душевността и отношението на музиканта към любимия инструмент. Групата „Лотос” беше наета да свири абитуриентските балове в съществуващия все още елитен ресторант „Република”, от неговия нов съдържател – Недялко Вапцаров. В програмата бяха включени музиканти и изпълнители от по-високите „етажи”, т. н. „звезди”. В една от поредните вечери с участието на Ваня Костова, в антракта, един от музикантите й, басистът, в суматохата на сцената по невнимание бутна стенда на който стоеше китарата на Мутата. „Арията” се откачи от стойката и издрънча жаловито, падайки върху плочките с които бе ограден подиумът. Всички се вцепенихме, а Мутата пребледня. Започнаха се едни извинения, реверанси от страна на софиянците. Самия басист не можеше да си намери място и се щъкаше като зомбиран. Оказа се че бил късоглед, носеше очила на врата си с голям диоптър. Пораженията върху инструмента не бяха кой знае какви, няколко драскотини и един счупен тон превключвател, но въпросът не беше в това. За Митко това си беше емоционален шок – „любимата” му беше наранена, китарата, с която бяха неразделни. Избутахме бала някак си. Доста ни бяха вдигнали адреналина тези софийски музиканти – халтураджии. Същата вечер изненадващо ни бе дошъл на гости именития бургаски барт и голям наш приятел Пламен Ставрев. Неговото присъствие някакси успя дя тушира създалата се негативна ситуация. Станалото станало. Взехме пиене и се установихме в къщи, заедно със „звездите” от програмата – да полеем в знак на помирение злощастния инцидент с китарата, да утешим, някак си помръкналия неин собственик. Заговорихме за музика , опитвайки се да разведрим обстановката. Безуспешно. Очилаткото – виновник не спираше да сипе извинения и постоянно се тюхкаше. Митко пък не сваляше поглед от китарата, очите му бяха пълни със сълзи. Още преживяваше инфарктния инцидент с „любимата” си. Сцената беше покъртителна. Чак когато Ставрев пое своята китара и гласът му разби настъпилото тягостно безмълвие, с типичната за него рокаджийска бленда, компанията живна. Пламен беше обаятелен изпълнител – велик музикант!
Някъде към обяд, когато бяхме понаправили главите, Мутата започна да идва на себе си. Дори се усмихна! Като че бе превъзмогнал шока. Какво пък, само няколко вдлъбнатини – драскотини и счупен тонкоректор… Нейсе, не можеш да върнеш времето. Само спомените, а те са вечни.
„Арията” все още е „жива и здрава” и изглежда като нова. Тя заема важно, историческо място в колекцията китари с които джазменът Митко Русев свири. Уникален инструмент с почти нумизматична стойност. Връзката им е изключително емоционална.
Очаквайте скоро историята на хасковската банда „Лотос”, радвала фенове 25 години.