ШЕФЪТ НА СКБ „ДИМИТРОВГРАД”: ТРЕНИРАМЕ ЗА ЖИВОТА, НЕ ЗА ТЕПИХА. БОРБАТА Е СПОРТ, УЧЕЩ НА СПРЕВЕДЛИВОСТ

[quote]АКО ИМА ЗВЕЗДА В КЛУБА ТЯ Е ЕДНА – САЛИМ НАИМ[/quote]

Георги Петров е председател на спортен клуб по борба „Димитровград“ от основаването му в края на 2007 г. Завършил е спортното училище в Хасково и Национална спортна академия. Майстор на спорта. Няколкократен шампион на България в различни възрасти по свободна борба. Бронзов медалист от световно първенство за ветерани през 2007 г. Състезавал се за Димитровград, Хасково, ЦСКА, „Дидорф“ – Германия.

–       Г-н Петров, при основаването на СКБ „Димитровград“ си поставихте за цел да създадете нов подход и имидж на борбата. Постигнахте ли го?

–       Да, с цената на много труд. Имахме свои виждания при създаването на методиката, свързана с тенденциите в световен мащаб. Нищо не стои така, както е било преди години. Животът е динамичен, не можем да работим стереотипно. Плюс това конюнктурата на световната борба не е в наша полза. Ние сме малка държава с малък ресурс. Много силни държави с много финанси я развиват, национален спорт е и кауза. Ние трябва да проявим много творчество, за да се конкурираме.

–       Как се справя председателят на клуб от малък град с финансовите въпроси?

–       Справяме се трудно, простираме се според чергата си. Опитваме се не многото средствата, с които разполагаме, да ги харчим по най-рационалния начин. Има голямо значение не само цифрата, а начина на изразходване. Мисля, че се справяме добре да вършим повече неща с ограничените средства. Финансирането – основната част е по система на Българската федерация по борба – прозрачна, честна и еднаква за всички над 100 клуба, членуващи в БФБ. Методиката е на база класирания през календарната година. По една методика се изчисляват точки, превръщащи се в пари. През следващата година, на базата на класиране през предната, получаваш на 4 транша. При нас в последните две три години сумите са прилични, защото имаме добро представяне. Трябва обаче да харчиш за участия, състезания, подготовка. Дейността е подпомагана от общината, която има добра практика за детско-юнощеския спорт. Третото жизнено важно и спасително нещо, това е малък приятелски и безкористен кръг, образуван в нашия клуб. Хора, обичащи борбата, готови да направят жестове за нея.  Участваме на много състезания, включително и в чужбина.

[pullquote_left]КАНЕНИ СМЕ ОТ ДРУГИ КОНТИНЕНТИ, НО МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА ОТИДЕМ НА 20% ОТ ПОКАНИТЕ[/pullquote_left]

Но специално зад граница състезанията са 20 % от получените покани. Където не може да си позволим, не го разгласяваме, не се оплакваме. Канени сме от други континенти  – в САЩ, Пуерто Рико, Дагестан…Чакаме, може би ще дойде такъв момент. От Дагестан вече няколко пъти ни канят. Те са идвали тук. Ценят нашата съвместна работа. Там борбата е свръх култ. Най-добрите борци в света са от Дагестан и най-много пари се влагат. Надяваме се поне дотам да можем да идем някой ден.

–       В този ред на мисли, как ви приемат другите клубове от страната и чужбина? За кратко време СКБ „Димитровград” стана страшен за много от тях.

–       Ние имаме официален сайт на клуба. В него не се използват думи като фурор, наказателна акция, учудихме света или превзехме еди какво си. Много скромно и чисто статистически отразяваме нещата. Искаме да бъдем честни, реално да отазяваме това, което сме. Много лесно може да се манипулира и да представим по различен начин участие или успех, да търсим признание. По този начин ще подведем родители и деца, ако им създаваме нереални представи. Приели сме такава политика – скромен подход на представяне на нещата. Ако някой ваш колега журналист интерпретира и пише примерно, че сме смачкали някой, това си е негова работа. Реално какво представлява СКБ Димитровград днес, всеки може да го провери чрез статистиката. Да види за тези 6 години кратка история дали от някой друг е бил направен този модел, дали е извървян същия път, дали стоят същите цифри, дали има аналог това нещо и тогава ще си направи извода. Ние стоим здраво на земята и винаги си знаем мястото.

–       Освен тренировки и труд какво друго е необходимо за добрите резултати?

–       Ще кажа някои неща, които обикновено не се виждат. За разлика от спортове като лека атлетика, плуване, щанги, при които можеш да работиш с отделен състезател,  в борбата най-важното е да създадеш среда от партньори. Най-големият борец е загубен, ако няма близки по възраст, килограми, качества партньори. Това е най-голямата заслуга на треньора Салим в клуба, че се създава тази среда. Оттам идва т. нар. солидарност между борците. Където и да си в чужбина, като видят счупените уши, белезите, винаги ще ти се обърне внимание, ще те посрещнат.

[pullquote_right]КОЙТО НЕ УВАЖАВА ПАРТНЬОРИТЕ СИ НА ТРЕНИРОВКА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ БОРЕЦ [/pullquote_right]

Който не уважава партньорите си по време на тренировка, не може да стане голям борец. Това е разковничето, на което много държим. Другото, казвам на децата – ние тренираме за живота, не за тепиха. Борбата е уникален спорт от тази гледна точка  – учи на справедливост, на отношение. На улицата няма правила, тук не е така. Самият спорт, без да го натрапваш, възпитава. На трето място, въпреки скромния бюджет, не обременяваме родителите. На състезания, включително и в чужбина, пътуват най-добрите, които се трудят и искат да постигнат нещо, а не тези, чиито родители могат да си го позволят.

–       Получавате ли очакваното съдействие от обществеността в града?

–       Трудно е да се прецени. Когато създавахме клуба и станах председател, казах, че нито мога да си позволя, нито считам за правилно  да обикалям от врата на врата и да приказвам колко сме велики и някой с нещо да ни помогне. Ние работим, ако някой прецени, че правим нещо стойностно и заслужаваме, ще оцени нашия труд. Имало е такива случаи. Не сме въвели в заблуда нито един човек.

–       С какво борбата в Димитровград е по-добра от останалите спортове? Завиждат ли ви другите клубове?

–       Радвам се, че има и много други центрове в България, които са силни в борбата, защото ние сме зависими едни от други. Затова и борбата е силна и продължава да има своите медали на международно ниво. Оставаме си най-силния български спорт. Има и други силни клубове, не сме само ние, но за разлика от нас те са утвърдени центрове със спортни училища и с по-големи възможности. Ние сме без аналог като такъв малък град с макък ресурс да сме на това място, на което сме в момента. Може би завиждат от тази гледна точка, че правим много неща и имаме много пари. Ако е така, мога да ги успокоя – не работим с много пари. Работим с колкото имаме и колкото си изкараме. А за другото все едно да завиждаш на копача, който над 40 градуса оре и копа на нивата. Нашето всичко е труд и скромност. Имаме толкова много деца, състезатели и участия. Салим е вече национален треньор, отсъства постоянно. Не можем да обезпечим втори треньор в клуба. Затова се опитваме – и аз като председател и друг колега от управителния съвет – да реорганизираме нещата, да не пропускаме тренировки. Много е трудно. Спортните училища имат по 3-4 треньора, но там е друга система, друго финансиране. Няма откъде да получим треньорски щат.

–       Как се познава един талант?

–       Таланта може да го види само специалистът. Ние на борцов език казваме – усеща го, виждайки ненаучено дете в начален етап. Аз лично не робувам на таланта. Спортът ни е такъв, че талантът не е достатъчен.

[pullquote_left]МНОГО ТАЛАНТИ СА СЕ ПРОВАЛЯЛИ И МНОГО РАБОТАРИ СА УСПЯВАЛИ[/pullquote_left]

Много таланти са се проваляли и много работари са успявали, които нямат дадено им отгоре. Но с много характер и труд при нас всичко може да се компенсира. Работим с местни деца само – малък град, но имаме много талантливи, с потенциал. На този етап, въпреки големите успехи, сме далеч от това, което действително можем да бъдем. Вината е моя, като председател. Все пак, председателят е този, който се стреми да осигури обезпечаване, организация. Моите възможности реално не са достатъчни, за да достигнем тавана, но така е в живота.

–       Има ли състезатели, напуснали клуба, за които да съжалявате?

–       Не бих казал, процесът е естествен. В началото децата са много ентусиазирани, пирамидата е винаги широка отдолу. На втората, третата, четвъртата година по съвсем естествен начин някои просто спират, отказват се. Отдолу идват други. Но те са били толкова време с нас. Стават част от нашия клуб, колектив и история. Вече са спечелили много – възпитание, труд, дисциплина. Не бих казал, че се разделяме с тях, защото от време на време пак идват да си потренират. По-скоро има обратна тенденция. От утвърдени центрове искат деца да идват при нас да тренират, но ние нямаме условия, както спортните училища – общежитие, храна да им предложим. Те даже се бъркат понякога – искаме във вашето спортно училище да дойдем. Ние нямаме такова. Може би някаква асоциация правят, че участваме, имаме добри отбори с много състезатели. Обикновено такива градове като Димитровград с клубове от нашите мащаби участват с трима до пет човека и очакват един медал. Ние отиваме примерно с 15, гоним 5-6-7-8, до 10 медала сме стигали и гоним челно място в отборно класиране.

–       Клубът е на крехка възраст, а успехите главозамайват. Успявате ли да спасите младите борци от опияняващата слава?

–       Трудно  е, но мисля, че успяваме с начина на отразяване, без еуфория, без гръмки думи. По този начин подсъзнателно възпитаваме децата да стоят здраво на земята. Да имат реална представа, да не ги заблуждаваме. Има случаи, когато някой трябва да го свалиш леко на земята, но от нашето отношение и те попиват. Смея да твърдя, че най-изявените ни борци с успехи са скромни. Това са водещите ни състезатели, с които преди 6 години сме почнали. Всички вече ги познават. Това са национални състезатели, обикаляли 10-15 страни с национлните отбори и с нашия клуб. Вече имат самочувствие и имена, но си остават скромни.

[pullquote_right]МИКЯЙ Е ПРИМЕР В ЗАЛАТА – ТИХ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН, ПРЪВ ВЛИЗА, ПОСЛЕДЕН ИЗЛИЗА[/pullquote_right]

Може би не трябва да казвам имена, но Микяй е пример в залата. Най-тих, изпълнява каквото му се каже, без да се двоуми или да оспорва, първи влиза в залата, последен излиза. Щом той е за пример, не може да става дума за главозамайване.

–       Има ли завист между състезателите?

–       Това са неукрепнали характери и ще излъжа, ако кажа, че между тях някъде няма, не бих казал завист, но надделяване на чувства. Как да завиждаш на Микяй или на Виктория, които са пример за къртовски труд и дисциплина. Завижда се за неща, които се дават наготово. При нас нищо наготово няма.

–       Нещата се правят екипно, но Салим Наим ли е моторът на отбора?

–       В крайна сметка ние сме на някакъв етап от някакъв път. Не искам да спираме дотук. Искам най-изявените и талантливи състезатели да направят спортни кариери. Когато някои журналисти примерно кажат „звездата” за еди- кой си… Бързо слагаме звезди и легенди. Като видя такова нещо и не ми се чете вече. Няма тук звезди. Може и да стане, дай боже! Някои са на път. Ако има звезда в клуба тя е една и това е Салим. Направеното от него за 6 години трудно може да се сравни с направеното от някой друг треньор. Трудно някой може да каже колко заслужава той.

–       За 2012 г. в комплексното класиране клубът завърши на трето място за всички възрасти. Как стои в момента?

–       За формиране на комплексното класиране бяхме с три възрасти само – деца, момчета и кадети. Нямахме юноши и мъже. Въпреки всичко, успяхме да станем трети в комплексното класиране за цяла България в свободния стил. Само Вики е до 18, защото като почна, беше 12 годишна. През 2013 г. пак сме в челото, сред водещите клубове. За мен не е толкова важно дали сме 3-ти или 4-ти. Въпросът е, че сме фактор. За мен е по-важно всеки отделен състезател как ще се реализира, как ще го предразположим да даде най-доброто от себе си.

–       Как виждате развитието в близкото бъдеще? Има ли потенциал за мъжка и женска борба?

–       Към женската борба имаме по-специален подход. Работим само с единици, но пък за сметка на това – много добри. Има хора, занимаващи се от 10 години с женска борба и нямат никакъв национален принос. Ние работим с малко момичета. На пръстите на едната ръка се броят. Не търсим количество, само качество.

Колкото до мъжката, навсякъде в България е трудно да се обезпечи мъжки отбор. Може би имам някакви заслуги, но по-скоро търся вина в себе си.

[pullquote_left]СЛЕД 2-3 ГОДИНИ ЩЕ ИМАМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ СЪСТЕЗАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, А НЕ ЗНАМ КАК ЩЕ ГИ ОБЕЗПЕЧИМ[/pullquote_left]

Не виждам как ще обезпечим след две-три години, а ще имаме състезатели, които де факто ще са от най-добрите в България. Ще има клубове, които ще искат да си ги вземат. Готови състезатели и да носят медали за тях. Който може да направи повече за клуба, готов съм да му отстъпя поста. Не го казвам лицемерно. От друга страна, по-добре е един състезател да е създаден в Димитровград. Впоследствие, където и да отиде, той винаги ще си остане оттук. Дай боже да имаме такива състезатели на европейско и световно ниво след няколко години, но е по-добре да си останат в Димитровград, ако има условия.

–       Да кажем нещо за статистиката като финал.

–       Привърженик съм на статистиката. Смятам, че обобщените цифри дават реалната картина. Водя си такава за всеки отделен състезател, включително и за най-малките – първото състезание, първия успех, както и на клуба като цяло. Най-малката възраст ми е най-на сърце. На втората година станахме втори до 13 години. От следващите 4 години поред сме шампиони в тази възраст. За нас мерило винаги е била борбата със страните от бившия СССР. Успяхме на различни турнири в България и чужбина да се срещнем с много от тях и това са най-ценните срещи. Успяхме да направим 148 срещи с тези водещи републики, от които спечелихме 93, което е почти 2/3. За мен това е най-ценното. Това показва, че нашите водещи състезатели наистина имат ниво. Последните две-три години вече имаме международен принос на световни и европейски първенства – два медала, три пети места, само едно извън десетката през последните три години.

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук