8 март е празник на жената, който традиционно се отбелязва у нас с подаряване на цветя. И тъй като розата е царицата на цветята, решихме да разкажем за нея. Неслучаен е изразът: Цветя и рози, означаващ, според някои, че на света са розите и всички останали цветя.
Различни са историите и легендите за произхода и възникване на розата. Първи сведения се срещат в древните индийски предания, разказващи за почитта, с която се ползвала розата. Съществувал дори закон – всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли каквото си пожелае.
Кога се е появила розата на света, не се знае. В индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена.
В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки, все пак, паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв.
Според персийски поети, тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията – бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана…
Розите и България
Някога, много отдавна, във време, което вече никой не помни, в далечна Персия властвал могъщ шах. Любимата му жена починала, но преди това го дарила с най-голямото му богатство – прелестна дъщеря, която от всичко на света най-много обичала баща си и да се грижи за необятната си розова градина.
След една славна битка, шахът решил да отбележи триумфа си по грандиозен начин. Искал да построи джамия с минаре толкова високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина. Никой от майсторите в царството му не се решил на това дръзко дело, защото гневът на владетеля бил страшен. Само един млад странник от България решил да опита късмета си.
Започнал той големия градеж, но усещал как силите му намаляват. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се открила гледка към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и продължил да поставя камък върху камък през цялата нощ.
Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с поглед цялата градина, а в средата й съзрял прекрасната дъщеря на шаха, която беряла розовия цвят и нежно пеела.
Тогава момъкът продължил още по-устремено своето дело, защото вече знаел каква награда ще поиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката и завинаги останал в сърцето й. На третия ден джамията била готова и дошло време за наградата.
Когато обаче момъкът поискал ръката на прекрасната девойка, шахът обезумял от гняв и хвърлил младежа в тъмница. Но владетелската дъщеря вече не признавала волята на баща си. През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна.
За спомен от родината си тя взела един розов храст. Пътят обаче се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си, в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен, младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.
Червената роза е запазеният символ на любовта, тя се поднася само когато искаме да кажем: „обичам те“, в никакъв друг случай. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна.
Жълтата, която често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита: „Обичаш ли ме още?“ Значението на съвсем разтворен жълт цвят е: „Моля те, върни се“.
Розовата роза е символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава: „Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска. А напълно разцъфнал, цветът й казва: „Вярвай на това, което говоря и правя“.
Комбинацията от бели и червени рози означава „близост завинаги“. Вероятно, оттам идва и символиката в погребалните церемонии, когато листата от цвета на тези рози се разхвърлят около гроба на покойника и така се изпраща посланието, че този човек ще остане в сърцата ни завинаги.
Още истории за розите, приказки, рецепти, как да се грижим за тях… вижте на rozite.info.
Честит 8 март на всички празнуващи!