Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост чества България днес, свързан със създаването на азбуката глаголица от светите братя Кирил и Методий.
Въздигането на Солунските братя, както още са известни, като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век… След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния календар датата остава на 11 май. Поотделно, паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април – дните на тяхната смърт.
За официален празник на България 24 май е обявен през 1990 г. Всеки път на този ден традицията е да се организират шествия на ученици и граждани и връчване на награди на учители и други културни дейци. Празникът задължително преминава с изпълнението на химна „Върви, народе възродени“. През тази година масовите събития са ограничени, но се организират ред такива в социалната мрежа и на открито, при спазването на условията за социална дистанция.
В исторически план, кирилицата и глаголицата се употребяват заедно в продължение на няколко века, след което постепенно се налага кирилицата. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Традиционно е приписвана на Климент Охридски, а името й – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.
Солунските братя въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език… След смъртта им обаче просветното им дело е унищожено от немски духовници.
Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий – ученици на братята Кирил и Методий са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.) Българският владетел Борис-Михаил кани учениците да се установят в България и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи… до днес, когато можем да си честитим празника на буквите.