Антоновден се отбелязва на 17 януари, когато църквата почита Свети Антоний Велики, основоположник на православното монашество. Днес именици са Антон, Антонио, Антония, Антоан, Антоанета, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Тончо, Тонка, Тоня, Тони и др.
Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба, постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува… Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г.
В следващите редове ще прочетете повели и мисли, завещани ни от Свети Антоний, споделени от страницата на Българската православна църква.
Авва (от евр., „отец“) Антоний, който все по-дълбоко навлизал в Божиите съдби, запитал Бога: „Господи! Защо едни умират млади, а други живеят до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други богати? Защо нечестивите са богати, а благочестивите – бедни? Тогава чул глас: „Антоние, внимавай върху себе си! А това са Божии съдби и нямаш полза да ги изпитваш“.
Някой попитал авва Антоний:
– Какво да правя, за да угодя на Бога?
– Каквото ти кажа, това спазвай – отговорил старецът. – Накъдето и да тръгнеш, винаги имай пред очите си Бога. Каквото и да вършиш – имай за него свидетелство в Свещ. Писание. На каквото и място да живееш – не го напускай бързо. Изпълнявай тези три заповеди и ще се спасиш.
Авва Антоний казвал на авва Пимен: „Голям подвиг за човека е да се разкайва за греховете си пред Бога и да очаква изкушения до последния си дъх!“ Той също казвал: „Никой не може да влезе в царството небесно без изкушения, защото без изкушения никой не може да се спаси.“
Авва Антоний учел, че от ближния зависи и животът, и смъртта. Защото ако ние придобиваме брата си – придобиваме Бога; а ако съблазняваме брата – съгрешаваме против Христа. В днешно време, казвал авва Антоний, Бог не допуска такива изкушения, каквито е имало преди, защото знае, че сега хората са слаби и не могат да ги понесат. Идва време, когато хората ще бъдат безумни и ако видят някой не безумен, ще възстанат срещу него и ще го упрекват: ти си безумен – защото той не е като тях.
Ковачът, като вземе парче желязо, първо преценява какво да направи от него – коса, меч или брадва. Така и ние, първо трябва да размислим към коя добродетел да пристъпим, за да не се трудим напразно.