За мен Германия е най-силната държава в Европа. Там ползваш много блага, ако работиш и спазваш закона. Мнозина казват, че това е модерен социализъм, защото се мисли най-вече за просперитета на хората. В България също виждам промяна и светлина в тунела, но трябва да има повече оптимизъм. Необходимо е младежите да започнат да работят и да си променят мирогледа. С мисленето: няма да работя за еди колко си пари, няма да стане. Това казва 30-годишният Георги Делчев, който живее и работи в Мюнхен, Германия, заедно със семейството си.
За Федералната република първо заминават майка му и баща му Красимир и Милена Делчеви, през 2010 г. Първоначално се занимават с беритба на боровинки, в селце между Щутгарт и Мюнхен. По-късно се установяват в Мюнхен, където започват работа във верига-магазини „Реве“. От около две години развиват собствена фирма – за почистване на къщи и градинарство. Георги и брат му се присъединяват към фамилията през 2012 г., а половин година по-късно и сестра им Диана, заедно с мъжа й Илия. Георги е женен за германката Леонор, от която има две деца – момиче и момче, родени в Германия. Брат му е женен за словачката Сузана, от която също има две деца – момчета, пак родени във федералната република. И сестра им има две деца – момиче и момче, родени в България.
Когато майка ми и баща ми отидоха, знаеха основни работи от езика, но сега го владеят много добре. Дори майка ми вече получи немско гражданство. Баща ми все още не, защото за това се изисква перфектен език. Малко по малко и ние с брат ми се установихме там. Започнахме работа в „Макдоналдс“. Впоследствие той се премести в мебелна фирма, а аз в строително предприятие. В началото беше трудно с намирането на квартира, както е по принцип в големите германски градове. Има известни изисквания за квартирата – да имаш редовна работа, да нямаш дългове, дори е важно дали си пушач. Като отидохме, почти нищо не знаехме от езика, сега и двамата сме на много добро ниво. Трудно е, обаче с желание всичко става, когато контактуваш с много хора, казва Георги.
Срещаме го в хасковското село Книжовник. Там имат къща и карат семейно отпуската си, обичайно, всяка година през август месец. Принципно, фамилията е от Пловдив, но там са продали собствеността си…
Животът в Германия е спокоен, на моменти и скучен. Като чужденци, ние сме малко по-така и си намираме разнообразие, но монотонното ежедневие невинаги е приятно. Германците не са дръпнати към такива като нас. Винаги гледат да помогнат, винаги с нормален, сдържан тон и любезно. Личното пространство е строго регламентирано и на работното място и в обществото не бива да си позволяваш каквато и да е агресия.
Редовите германци не са студени хора, както се смята, но са много дисциплинирани. Това качество се налага още от най-ранна възраст. Мога да кажа, че като излезем, 90% от децата, които се лигавят, са на чужденци. При местните няма такова нещо, не си разглезват децата, не им се позволява всичко. Забранено е и удрянето на обществено място. Ако те видят да правиш подобно нещо, може да имаш проблем, дори да ти отнемат детето за известно време. Образователната система е много добра. Децата са задължени да ходят на училище, а ако не го правят, социалните служби могат да отнемат правата и да наложат глоби. Освен това, се гледат и оценките. Ако са лоши, се вземат мерки, казва българинът.
Работата на черно в Германия е много нисък процент. Така е направена системата, че работещи при такива условия се хващат много бързо, а законите строго се спазват, допълва Георги. В предприятието си, в което 90% са германци, започва от строителния сектор, към момента е мотокарист. Част от задълженията му са да въвежда данни в компютър, за което е нужен приличен немски език. Знае добре английски и руски и е полезен в товаренето, износа…
С бежанците, по принцип, проблем няма, защото са в затворени общества. Повечето са установени за срок от две години, със специален статут. Връщат ги от местата, от които са дошли, ако две години не си намерят работа. Въпреки всичко, полагат се усилия за такива хора. Провеждат им се курсове по немски език, например, но накрая остават само тези, които са решили да се развиват.
Братята са големи футболни фенове. В България Георги е на „Ботев“ – Пловдив, а в Германия – на „Борусия“ – Дортмунд. Делчо – на „Локомотив“ – Пловдив, съответно – на „Байерн“ – Мюнхен и други тимове. Ходели сме заедно на мач на двата отбора. Бях облечен в дрехи на „Борусия“, но седнахме при фенове на „Байерн“. Никой нито каза нещо, нито нищо. Ако беше в България… На стадионите няма полиция, само стюарди. Инцидентите са от изключителна рядкост, не като в нашата страна. Иначе, немците приеха ранното отпадане на националния си отбор от Световното по футбол в Русия без много емоции. По израженията им се четеше, че са тъжни, но казваха: толкова сме заслужили.
Своето бъдеще, както и това на децата си, поне в следващите 20 години, вижда в Германия. Идеята му е, ако всичко върви по план, да отвори фирма в сферата на строителната индустрия.
Когато си с цялото си семейство, носталгията е по-малка. Радва ме, че диаспората е задружна. Хората си помагат, свързвайки се предимно през социалната мрежа. С други българи си правим срещи по около два пъти в месеца. Често се виждаме по фолклорни фестове, с балканско звучене, например, напомнящи за България, продължава разказа си Георги.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
