Паметта на великия проповедник – свети Йоан Златоуст празнува Църквата на 13 ноември.
Свети Йоан Златоуст се родил около 347 година в Антиохия в семейството на военачалник. Той рано останал без баща и бил възпитаван от своята майка в благочестие, което предизвиквало уважение не само у християните, но и у езичниците. Светителят получил образование при философи и ритори и в ранна възраст започнал да изучава Свещеното Писание. Свети Мелетий, епископ Антиохийски, бил негов наставник във вярата и в 367 година кръстил Йоан Златоуст. Заедно с приятеля си Теодор (бъдещият епископ Мопсуестийски) свети Йоан задълбочено изучава Свещеното Писание в богословската школа на Диодор Тарсийски. В 370 година свети Мелетий Антиохийски назначил Йоан за четец. Заради неговите блестящи дарования, желаели да го поставят за епископ, но свети Йоан се оттегля в манастир и там прекарва четири години в монашески подвизи, а после две години обитава пещера, за да се предаде там в пълно уединение на богомислие.
В 381 година свети Мелетий Антиохийски го ръкоположил за дякон. В 386 година свети Йоан бил ръкоположен от Антиохийския епископ Флавиан за презвитер и според предание, по време на хиротонията в храма влетял бял гълъб и кацнал на главата на Йоан – „като символ на Светия Дух и на душевната чистота“. Свети Йоан Златоуст бил назначен за проповедник и той блестящо изпълнявал своето назначение, заради което и получил от паството наименованието – „Златоуст“. Дванадесет години като свещеник свети Йоан Златоуст проповядвал не по-малко от един път в седмицата, обяснявайки Свещеното Писание. Той се грижел също и за бедните, за вдовиците, за странниците и затворниците и това било неговото любимо занятие. След няколко години при Антиохийската Църква се хранели вече около три хиляди вдовици и девици. Славата му се разнесла из цялата Византийска империя и мнозина идвали да го послушат. В 397 година се споминал константинополският патриарх Нектарий и на негово място било решено да назначат именно Йоан Златоуст, и на 26 февруари 398 година го ръкоположили за епископ.
Свети Йоан Златоуст с още по-голямо усърдие се захванал с проповедническа дейност. Той в своите проповеди не само убеждавал езичниците да приемат християнството, тъй като те били още немалко, но и безстрашно изобличавал греховните пороци на християните. При това той не се боял да изобличи в грях не само миряните, но и духовенството, монашеството и даже императорското семейство. Така говорил той в своите проповеди: „Аз с Божията помощ смело ще изобличавам пороците; аз няма да влизам в никакви съглашения, няма да сключвам никакъв договор с ада…“. Интересно е това, че неговите думи никога не се разминавали с неговото поведение – той самият, макар и да е заемал висок пост, живял много скромно, не обичал разкошния живот. Когато Александрийският патриарх Теофил пристигнал в град Константинопол, „счел простата трапеза, предложена му от Златоустия, за оскърбителна за неговия сан“. Грижейки се за себе си, свети Йоан Златоуст положил много трудове, грижейки се и за бедните, вдовиците, сираците – вратите на неговите покои били отворени за всички. Той строял болници и странноприемници, убеждавал богатите хора да оказват помощ в делата на милосърдието. Свети Йоан Златоуст се грижил и за разпространение на Православието сред езическите народи – готи, скити, финикийци. И в скоро време, „благодарение на ревностното усърдие на светителя, даже във варварска Скития суровите воини, които не слизали от конете, се преклонили пред Кръста на разпнатия Христос“.
Благочестивият и богоугоден живот на свети Йоан допадал на народа, но мнозина църковнослужители, духовенството, монашеството и императорското семейство, особено императрица Евдоксия, заради неговите изобличителни проповеди, станали негови врагове, които желаели да го снемат от епископската катедра. И в 403 година се състоял събор, на който било решено да го осъдят на смърт, но император Аркадий заменил смъртното наказание с изгнание и свети Йоан Златоуст бил заточен. Решението на събора породило в народа силно възмущение. През нощта в гр. Константинопол станало силно земетресение и императрица Евдоксия, приела тези събития за гняв Божий, молела светителят да бъде върнат обратно. Върнал се свети Йоан Златоуст, отново продължил да проповядва и да изобличава пороците, и отново предизвикал с това гнева на своите врагове, които в 404 година го заточили „…в Малка Армения, в Кукуз“. В същия ден в гр. Константинопол имало силен пожар. Изгорял храмът „Св. София“, сенатът и много здания. През октомври същата година умряла императрица Евдоксия. И всички видели в тези събития Божие наказание за осъждането на светителя. В изгнание свети Йоан Златоуст се намирал три години. Болестите и тежките условия по пътя, в новото място на заточение, силно подкопали неговото здраве и в гр. Коман (на територията на съвременна Абхазия)…, на гробницата на свети Василиск (загинал ок. 308, чиято памет се чества на 22 май), утешен от явяването на мъченика („Не унивай, брате Йоане! Утре ние ще бъдем заедно!“), причастил се със светите Тайни, вселенският светител с думите „Слава Богу за всичко!“отишъл при Господа на 14 септември 407 година. Той бил погребан тук, в гр. Коман. А Теодосий II тържествено пренесъл мощите на светителя в гр. Константинопол. „Когато Патриарх Прокъл отворил гроба, тялото на светителя Йоан се оказало нетленно, от него излизало благоухание. Паднал пред гроба, император Теодосий II със сълзи молел светителя да прости на майка му…“, императрица Евдоксия, обрекла го на страдания.
Източник: БПЦ
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
