Целебна енергия блика от Богородичната стъпка край старозагорските Минерални бани

Святото от векове място помага на бездетни и лекува вярващи, според преданието

За Богородичната стъпка край старозагорското село Минерални бани бяхме чували отдавна. И отдавна се канехме да отидем, да я видим. Докато в един прекрасен ден съдбата пожела да се изпълнени отлаганото намерение. Тръгнахме за Баните със слънце, а стигнахме с облаци и дъждец. А облаците, вместо да се разсеят, станаха по-гъсти. Дъждът обаче се размина – тъкмо време за разходка. Табелка край главния път показваше Богородичната стъпка на 900 метра от него. Тръгнахме. До мястото може да се стигне с кола, пътят е земен, подравнен, точно под скалата със Стъпката има удобен паркинг, но ние оставихме машината след последните къщи и поехме пеш. Не сбъркахме.

Пътят е с лек наклон, минава през широколистна гора, която в късното лято е много приятна – не е загубила топлото ухание, но придобива вече и краските на следващия сезон. Тревата е прегоряла, ухае на билки. След няколко крачки кръст от наредени по земята камъни привлича погледа. После още един. Става ни интересно. Появяват се, през няколко метра, още. Става ни интересно. Кръстовете са с различни размери от различни по големина камъни. Кой ли ги е направил? Няма как да се разбере. Но, че човекът е старателен, личи от всяко разпятие. Камъчетата са внимателно подредени и, явно, поддържани. Символите на християнството са десетки, ако не стотици – продължават, от двете страни на пътя до самата Богородична стъпка. Всички с един почерк. Другаде такава специална маркировка не сме виждали. Жив и здрав да е създателят!

От кръст на кръст – стигаме поляна, пригодена за паркинг. След нея още една. Вижда се беседка с маса и пейки. Има и коли. Стълби водят към параклиса. Именуван е „Рождество Богородично”. Съграден е върху скали. Скали има и над него. В масива е Богородичната стъпка. Наистина прилича на голям отпечатък от крак, но дали е дълбана от човешка ръка, като счупения каменен саркофаг наблизо? По-вероятно е творение на природата, каквито, впрочем, има и край нея. Скалата е прорязана с огладени от вода и вятър пукнатини, ниши, вдлъбнатини, улеи. Човекът, с чук и длето, само е помагал те да придобият нужната функционалност. Мястото напълно предполага съществуване тук на древно светилище. В района е открита антична кариера за добив и обработка на камъни, нужни за градежите на Берое и Августа Траяна. До Минерални бани е най-старият, използван още през неолита рудник за мед. Селищна могила е разкрита до сегашната баня, чието място е непроменено от римско време. Така че, тезата за  светилище, може би тракийско, на „Богородична стъпка” е напълно оправдана. Още повече – религиозното значение на такива места християните възприемат и продължават със свои ритуали, за по-леко приобщаване на езичниците. Във времената на масово християнизиране на местното население, след преместване на столицата на Римската империя в Константинопол, през 330 година, вероятно се е родила легендата за Богородица, оставила отпечатък точно на древното светилище. В този дух е и преданието.

Иначе, параклисът е нов. На табела до него пише, че е изграден по инициатива на бай Нейчо Нейчев, с благословението на Старозагорската епархия и е по проект на арх. Веселин Берков. За построяването му и облагородяването на околната среда доброволен труд са дали много местни жители, а материали и пари – фирми и граждани от Стара Загора.

Освещаването на параклиса стана на 22 септември 2003 година в деня на Рождество Богородично от Негово Високопреосвещенство Старозагорски Митрополит Галактион, пише още на табелата.

Параклисът е малък, спретнат, чист, поддържан. Не е заключен. Вътре има свещи, от които всеки може да вземе, като остави колкото стотинки прецени. Палим по свещичка. После разглеждаме Стъпката. Дали не пресъхва и в най-сухото време, както чета другаде, не знам, но този ден имаше вода, а на дъното проблясваха стотинки. За здраве, за късмет, за сбъднато желание – оставят хората. И доста, явно, го посещават. За около 40-те минути, които прекарахме тук се поздравихме поне с двадесетина човека. Казват, че зареденото със свята енергия място помага на бездетни семейства да добият рожба. Помага и на вярващи да се изцелят от страдание. Дано е така! Дано съкровенията, които мнозина пишат на листче и оставят в параклиса, стигат до Богородица. Вярата е сила!

Не сме от най-вярващите, но не сме и от най-грешните. Казваме си, че няма да проявим лицемерие, ако се снимаме до железния кръст в най високата част на скалата. Не за опрощение, а така – за спомен от още едно красиво и мистично българско кътче. Сядаме на една от пейките над параклиса още малко да се насладим на отиващия си ден. Заприказваме се с момче и момиче, седнали върху камъка. От Стара Загора се оказаха. Дошли по-рано, тръгнали към връх Голям Кайряк. Пътеката започва от височината над Богородичната стъпка и е маркирана, това вече бяхме забелязали. Не бил далече върхът – ей за онзи хълм, не бил и висок – само 636 метра, но каква гледка се откривала от него – чак до Родопите, в ясен ден като днешния. Ясният ден обаче си отиваше, затова си обещахме до Кайряка да идем другия път и поехме към колата. Така де, всеки хубав ден има край, за да дойдат и други като него…



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук