За мен работата ми като преподавател е също толкова важна, колкото и работата ми на художник. Едната ми носи удовлетворението да виждам как с помощта на изкуството се развива творческият потенциал и мислене на учениците ми, а другата ми дава възможност да изразявам себе си в картини… Една част от занятията посвещаваме на запознаване с българските традиционни приложни изкуства (килимарство, керамика, везба). Формите и багрите са завладяващи и децата с удоволствие правят собствените си проекти. В други часове се запознаваме с изкуството на известни български художници. Това казва Павлина Боботанова-Копано – художник и преподавател по рисуване в българското неделно училище (БНУ) „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул. Тя е от Димитровград, преподавала е в училище „Васил Левски“, носител е на приза „За принос в областта на културата“ през 2015 г., има 19 самостоятелни изложби, участва и в много общи – в България, Турция, където живее и други страни.
Интервюто, което споделяме със съкращения, е за БТА, направено от Пламена Ефтимова.
- Доколко българският език играе роля във Вашето изкуство?
- Българският език е езикът, на който мисля, езикът, на който най-добре се изразявам, езикът, на който съм усвоила повечето си знания, езикът на любимите ми книги. Езикът е този, който ни свързва. Той е нашата връзка с историята и културата ни. Съхранявайки го, съхраняваме и нашата идентичност в един глобален свят. И доколкото изобразителното изкуство не ползва конкретен език и думи, има възможността да разкрие идеите и чувствата на автора и пред аудитория, която не владее езика на художника. Картините имат собствен образен език. Общодостъпен. Но от друга страна, езикът ни ни е помогнал да се оформим като личности и творци. Въпреки изключителното разнообразие на индивидуални стилове сред българските художници, винаги има една невидима връзка между творбите им. На доста големи изложения за изкуства в Истанбул винаги безпогрешно съм разпознавала българските автори. Незабележима връзка между всички тях е езикът ни и неизбежната свързаност с българската култура. В нашия глобален свят, разбира се, всички сме свързани и сме под непрекъснато взаимно влияние, но характерът и духът на едно национално изкуство винаги би могъл да се долови.
Подем в художествения живот в Турция Боботанова забелязва през последната година и половина, което определя като разбираемо, след рестрикциите по време на пандемията. От една страна любителите имат нужда от непосредствена среща с изкуството, а от друга, всички творци имат нужда да покажат работата си в галерии или изложения, а не онлайн. През тази година участва в няколко изложби и на две изложения за изкуство АРТ Контакт в Анкара и в Истанбул. Последният проект, по който работи, е самостоятелна изложба в галерията на университет в Турция. Но това предстои да се осъществи през декември тази година.
- Липсва ли Ви България и колко често имате възможност да се връщате в родината?
- Да, липсва ми, винаги ще ми липсва. Но аз имам възможност, предвид близостта ѝ до Истанбул, често да пътувам до България. Поддържам връзки с приятелите си, макар и срещите ни да не са толкова чести. При целия информационен поток, който ни залива, не е трудно да се следи какво се случва в родината ни. Но въпреки това, понякога се чувствам отдалечена.
- Какъв е стилът на творбите Ви?
- Бих определила стила си като абстрактен, с интерес към детайла и цвета. Завършила съм специалност графика, така че в много от картините ми има и графични моменти. Работя предимно в смесена техника. Харесва ми в картините ми да присъстват не само цвят, но и релеф и линия. Обичам да експериментирам с материали и техники и не се притеснявам да променям стила си през различни периоди от време. Търсенията ми са разнопосочни, но се опитвам да не изневерявам на себе си.
- Имате направени 19 самостоятелни изложби, кога и къде планирате да бъде 20-тата?
- В момента работя за изложба в Галерията на Университета в Кастамону, Турция. За първи път ще показвам свои творби там, така че малко се вълнувам. Пространството е доста голямо и очаквам да се получи една доста добра и представителна изложба. Надявам се също така да бъде посрещната с интерес от местната общественост, предвид това, че ще се показва чужд автор, но който живее и работи в Турция от 15 години.
- С какъв поглед се обръщате днес към България?
- С малко носталгия и много любов. С поглед малко отстрани и не много отдалеч. Както и в изкуството, неголямата дистанция дава доста по-различен поглед, както върху картините, така и върху събитията. Отдалечавайки се от Родината, по-ясно разбираш кое наистина е това, което е най-скъпо за теб там, кое е било незначително, кое недооценено и кое би могло да се промени. И не на последно място, кое наистина трябва да се съхрани. Обичта към родината е безусловна и ние я обичаме с всичките й достойнства и недостатъци. България е не само място, ние всички, където и да се намираме, сме част от нея, сме самата нея.
Вдъхновението за творчеството си тя открива в работата, но и в интересните разговори, малките провокации, внезапно появилите се мисли, в пътешествията, книгите… емоциите. За нея изкуството е магия, чрез материята да се докоснеш до душата на автора и до душата на картината. Според нея, талантът на твореца е този, който успява да пренесе нематериалното в материя. А тя, картината, от своя страна, дори да носи частица от душата му, веднъж излязла изпод четката, води самостоятелен живот пътува сред възприятията на своите зрители, опитвайки се да се докосне до техните сърца и умове и да осъществи един съвършено нематериален контакт.
- Ваши картини са били показани в криптата на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул. Каква роля играе българската духовност във Вашето творчество?
- Съвсем скоро след реставрацията на Желязната църква, заедно с Настоятелството на Българската Екзархия, започнахме една инициатива в ремонтираната крипта да се показват изложби свързани с България и Българската общност в Истанбул. Изложбата беше част от инициативата. Пространството е много подходящо за такива събития, които от своя страна популяризират българската култура тук. Съхранението на българската духовност и култура е задължение и необходимост на всеки творец. Поддържането на българския дух сред българите живеещи в чужбина е отговорност, разбира се и на самите тях. Аз го приемам като своя лична мисия тук в чужбина. И го правя с работата си като преподавател и художник.
Учениците от БНУ всяка година участват в няколко конкурса и често печелят награди. Годишно в Българската Екзархия се представят две изложби на децата за Коледа и в края на учебната година за празника на българската писменост и култура 24 май. Още през 2020 г. е имало идея да се реализира изложба на учениците в България. Пандемията осуетила проекта, но в най-скоро време се очаква реализирането му.
Павлина Боботанова-Копано е родена на 19.10.1969 г. в Димитровград. Омъжена е за „цариградския“ българин Христо Копано.
През 1992 г. завършва специалност „Графика” във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. До 2008 година е преподавател в училище по изкуствата в Димитровград. Сред носителите е на специалната награда на Община Димитровград „За принос в областта на културата“…
От 1994 до 2023 година, Павлина има 19 самостоятелни изложби в България и Турция и е участник в 76 колективни изложби в България, Турция, Словения, Русия, Франция, Португалия, Македония и други държави. Нейни творби притежават Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев” в Димитровград, Градската художествена галерия в Стара Загора и частни лица в България, Македония, Сърбия, Великобритания, Холандия, Белгия, Гърция, САЩ, Канада, Тайланд, Южна Корея и Турция. До момента художничката живее и твори в Истанбул.
На снимката: Павлина Боботанова-Копано при откриването на изложбата й „Светлина-цвят-структура“, през 2019 г., в Художествена галерия „Петко Чурчулиев”
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
