За мен работата ми като преподавател е също толкова важна, колкото и работата ми на художник. Едната ми носи удовлетворението да виждам как с помощта на изкуството се развива творческият потенциал и мислене на учениците ми, а другата ми дава възможност да изразявам себе си в картини… Една част от занятията посвещаваме на запознаване с българските традиционни приложни изкуства (килимарство, керамика, везба). Формите и багрите са завладяващи и децата с удоволствие правят собствените си проекти. В други часове се запознаваме с изкуството на известни български художници. Това казва Павлина Боботанова-Копано – художник и преподавател по рисуване в българското неделно училище (БНУ) „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул. Тя е от Димитровград, преподавала е в училище „Васил Левски“, носител е на приза „За принос в областта на културата“ през 2015 г., има 19 самостоятелни изложби, участва и в много общи – в България, Турция, където живее и други страни.
Интервюто, което споделяме със съкращения, е за БТА, направено от Пламена Ефтимова.
- Доколко българският език играе роля във Вашето изкуство?
- Българският език е езикът, на който мисля, езикът, на който най-добре се изразявам, езикът, на който съм усвоила повечето си знания, езикът на любимите ми книги. Езикът е този, който ни свързва. Той е нашата връзка с историята и културата ни. Съхранявайки го, съхраняваме и нашата идентичност в един глобален свят. И доколкото изобразителното изкуство не ползва конкретен език и думи, има възможността да разкрие идеите и чувствата на автора и пред аудитория, която не владее езика на художника. Картините имат собствен образен език. Общодостъпен. Но от друга страна, езикът ни ни е помогнал да се оформим като личности и творци. Въпреки изключителното разнообразие на индивидуални стилове сред българските художници, винаги има една невидима връзка между творбите им. На доста големи изложения за изкуства в Истанбул винаги безпогрешно съм разпознавала българските автори. Незабележима връзка между всички тях е езикът ни и неизбежната свързаност с българската култура. В нашия глобален свят, разбира се, всички сме свързани и сме под непрекъснато взаимно влияние, но характерът и духът на едно национално изкуство винаги би могъл да се долови.
Подем в художествения живот в Турция Боботанова забелязва през последната година и половина, което определя като разбираемо, след рестрикциите по време на пандемията. От една страна любителите имат нужда от непосредствена среща с изкуството, а от друга, всички творци имат нужда да покажат работата си в галерии или изложения, а не онлайн. През тази година участва в няколко изложби и на две изложения за изкуство АРТ Контакт в Анкара и в Истанбул. Последният проект, по който работи, е самостоятелна изложба в галерията на университет в Турция. Но това предстои да се осъществи през декември тази година.
- Липсва ли Ви България и колко често имате възможност да се връщате в родината?
- Да, липсва ми, винаги ще ми липсва. Но аз имам възможност, предвид близостта ѝ до Истанбул, често да пътувам до България. Поддържам връзки с приятелите си, макар и срещите ни да не са толкова чести. При целия информационен поток, който ни залива, не е трудно да се следи какво се случва в родината ни. Но въпреки това, понякога се чувствам отдалечена.
- Какъв е стилът на творбите Ви?
- Бих определила стила си като абстрактен, с интерес към детайла и цвета. Завършила съм специалност графика, така че в много от картините ми има и графични моменти. Работя предимно в смесена техника. Харесва ми в картините ми да присъстват не само цвят, но и релеф и линия. Обичам да експериментирам с материали и техники и не се притеснявам да променям стила си през различни периоди от време. Търсенията ми са разнопосочни, но се опитвам да не изневерявам на себе си.
- Имате направени 19 самостоятелни изложби, кога и къде планирате да бъде 20-тата?
- В момента работя за изложба в Галерията на Университета в Кастамону, Турция. За първи път ще показвам свои творби там, така че малко се вълнувам. Пространството е доста голямо и очаквам да се получи една доста добра и представителна изложба. Надявам се също така да бъде посрещната с интерес от местната общественост, предвид това, че ще се показва чужд автор, но който живее и работи в Турция от 15 години.
- С какъв поглед се обръщате днес към България?
- С малко носталгия и много любов. С поглед малко отстрани и не много отдалеч. Както и в изкуството, неголямата дистанция дава доста по-различен поглед, както върху картините, така и върху събитията. Отдалечавайки се от Родината, по-ясно разбираш кое наистина е това, което е най-скъпо за теб там, кое е било незначително, кое недооценено и кое би могло да се промени. И не на последно място, кое наистина трябва да се съхрани. Обичта към родината е безусловна и ние я обичаме с всичките й достойнства и недостатъци. България е не само място, ние всички, където и да се намираме, сме част от нея, сме самата нея.
Вдъхновението за творчеството си тя открива в работата, но и в интересните разговори, малките провокации, внезапно появилите се мисли, в пътешествията, книгите… емоциите. За нея изкуството е магия, чрез материята да се докоснеш до душата на автора и до душата на картината. Според нея, талантът на твореца е този, който успява да пренесе нематериалното в материя. А тя, картината, от своя страна, дори да носи частица от душата му, веднъж излязла изпод четката, води самостоятелен живот пътува сред възприятията на своите зрители, опитвайки се да се докосне до техните сърца и умове и да осъществи един съвършено нематериален контакт.
- Ваши картини са били показани в криптата на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул. Каква роля играе българската духовност във Вашето творчество?
- Съвсем скоро след реставрацията на Желязната църква, заедно с Настоятелството на Българската Екзархия, започнахме една инициатива в ремонтираната крипта да се показват изложби свързани с България и Българската общност в Истанбул. Изложбата беше част от инициативата. Пространството е много подходящо за такива събития, които от своя страна популяризират българската култура тук. Съхранението на българската духовност и култура е задължение и необходимост на всеки творец. Поддържането на българския дух сред българите живеещи в чужбина е отговорност, разбира се и на самите тях. Аз го приемам като своя лична мисия тук в чужбина. И го правя с работата си като преподавател и художник.
Учениците от БНУ всяка година участват в няколко конкурса и често печелят награди. Годишно в Българската Екзархия се представят две изложби на децата за Коледа и в края на учебната година за празника на българската писменост и култура 24 май. Още през 2020 г. е имало идея да се реализира изложба на учениците в България. Пандемията осуетила проекта, но в най-скоро време се очаква реализирането му.
Павлина Боботанова-Копано е родена на 19.10.1969 г. в Димитровград. Омъжена е за „цариградския“ българин Христо Копано.
През 1992 г. завършва специалност „Графика” във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. До 2008 година е преподавател в училище по изкуствата в Димитровград. Сред носителите е на специалната награда на Община Димитровград „За принос в областта на културата“…
От 1994 до 2023 година, Павлина има 19 самостоятелни изложби в България и Турция и е участник в 76 колективни изложби в България, Турция, Словения, Русия, Франция, Португалия, Македония и други държави. Нейни творби притежават Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев” в Димитровград, Градската художествена галерия в Стара Загора и частни лица в България, Македония, Сърбия, Великобритания, Холандия, Белгия, Гърция, САЩ, Канада, Тайланд, Южна Корея и Турция. До момента художничката живее и твори в Истанбул.
На снимката: Павлина Боботанова-Копано при откриването на изложбата й „Светлина-цвят-структура“, през 2019 г., в Художествена галерия „Петко Чурчулиев”