Художникът Христо Панев: Изкуството издига духа и докосва до Бога

Ще продължа да развивам галерията на открито в Крепост. Подобна в България няма

Именитият художник Христо Панев е роден през 1942 г. в димитровградското село Крепост, почетен гражданин на Димитровград, удостоен с отличието през 2001 г. Преди около 25 години, заедно с брат си Панчо Панев, който ни напусна през 2015 г., започват да правят безвъзмездно монументални пана на сгради в селото, за да се превърне с времето Крепост в галерия на открито. Творбите са вече над 50. Първата е на читалището, през 1997 г… Последните две Христо Панев дари преди дни, които се намират на частен дом и на Евангелската църква. Работата му съвпадна с празника на Крепост, в деня на Светите равноапостолни Константин и Елена, както и в навечерието на Деня на буквите и словото 24 май.

• Г-н Панев, споделете за последните си творби в село Крепост?
• По-добре да започна отначало. Имахме идея с моя брат и то далеч по-скромно от това, което се получи. Желанието ни бе да оставим монументална работа, която да напомня за нашето присъствие в родното ни село Крепост, тъй като аз от почти 60 години живея във Велико Търново, а брат ми бе в София. Хората бяха започнали да ни забравят. След като направихме тези над 50 монументални работи обаче, вече, като се тръгне от детската градина до най-възрастния човек, няма някой да не знае част от нашата биография.

• Каква бе първата ви задача и как продължихте?
• Първата ни задача бе да направим едно монументално пано. Избрахме читалището, защото е в центъра, с добра видимост и с великолепна архитектурна среда. Решихме да бъде в техника сграфито. Това са няколко пласта цветни мазилки, които са много устойчиви на всякакви метеорологични условия, подходящи за фасади. След това, докато бяхме при читалището, построиха нова сграда за здравна служба, с прекрасен калкан. Направих композиция, като използвах червения кръст, в който вплетох икар. Апетитът идва с яденето… Реших, че на училището, където са минали детските ми спомени, би било прекрасно да направя нещо. И така сградата бе почти изцяло изписана, брат ми също се включи. С времето нещата ставаха все повече и повече, започна да се оформя галерията на открито. След това направихме една серия от библейски сюжети на църквата, на частни домове и т. н.

• А последните две пана?
• Едното бе на моя съсед, на ъгловата къща, която отива на улицата ни, нашата къща е втора след тази. Там също имаше великолепна среда. Направих слънце, с преплитане на мъжки и женски профил, с характерни фолклорни елементи в композицията. Другото, за което ме помолиха, бе за Евангелската църква в Крепост. Неин основател е един мой много добър приятел през годините – литератор, с който сме провеждали прекрасни разговори през годините и който ми препоръчваше много стойностни автори. С удоволствие приех поканата, направих пано, на тема Благовещение.
• Колко често си идвате в село Крепост?
• Направих сериозен ремонт на родната ми къща, така че имам идеални условия за работа и за съпругата ми винаги е удоволствие. Това позволява да си идваме вече по-често, защото ако два-три дни не рисувам, се отразява на емоционалното ми състояние. Стремя се да разширявам монументалните творби, правя го безвъзмездно и с голямо удоволствие. Радва ме, че Крепост започна да се посещава от много гости, немалка част от които идват, за да разгледат тази галерия на открито. Подобно нещо в България съм сигурен, че няма никъде.

• Сигурно творческата ви работа се възприема много радушно от хората…
• Когато правихме оградата на църквата, мога да кажа, че хората от цялото село преминаваха оттам и ни благославяха. Няма по-голяма награда и удовлетворение за един художник да види радостта в очите на хората. Докато мога, при всяко идване ще намирам подходящи места да продължа това, бих казал, възрожденско дело. Смисълът на живота за мен е, човек да остави стойностна диря след себе си.
• Набелязали ли сте още сгради или други места в Крепост, подходящи за творческата ви дейност?
• Винаги, когато се движа в село, се заглеждам, търся подходяща архитектурна среда, която да се вижда ясно от хората. Имам някои набелязани обекти. Да призная обаче, че вече не смея да се качвам на големи скелета, затова избирам някои не чак толкова високи места.
• Преди време се появи информация, че ще кандидатствате за рекорд на „Гинес“. Има ли развитие по тази идея?
• Няма, най-вече, защото е трудно да се докаже, че това е единствената в света такава галерия на открито, а и няма кой сериозно да се заеме. Тази идея отшумя с времето, но не това е същественото. По-важното е, че това, което сме създали, ще остане с времето и тази галерия ще става все по-популярна. В това съм убеден. Захарий Зограф, когато е изписвал църкви и манастири, никой не го е знаел освен монасите. А сега няма културен човек, който да не знае кой е той. В това отношение мога да кажа, че сме направили нещо вечно. За мен това стана призвание и докато мога, ще разширявам тази галерия на открито.
• В близко време какви са творческите ви планове?
• На 20 юни ще открия моя юбилейна изложба в София в галерия „Райко Алексиев“. Юбилейната ми година бе миналата и в Търново направих мащабна изложба, със 175 картини в изложбените зали. Реших да я направя през тази година в столицата, където също през юни ще направя изложба, на тема „Дон Кихот“, по покана и във връзка с честване на Сервантес. Тя ще в столичния исторически музей, като предстои да се уточни датата. Преди време бях направил 5-6 Донкихотовци, а в последните 2-3 месеца нарисувах още 25.
• Кога изпитвате най-голямо вдъхновение да рисувате?
• Нямам такъв час или момент. Никога не чакам музата да ми кацне на рамото. Възприемам ателието като храм за творческите си изповеди. Невинаги, разбира се, човек има вдъхновение за работа, но аз съм зодия Овен и нямам задна скорост. Ако нещата не вървят, обръщам картината и продължавам. В един момент музата се появява. Предизвиквам творческата си енергия в процеса на работата. Чрез изкуството, човек усъвършенства и издига духа си и имам чувството, че се докосва до Бога. Творчеството е божествена дейност, което говори на универсален език.
• Да не забравя да ви честитя 24 май…
• За мен и моето семейство 24 май е двоен празник, защото преди 55 години сключихме брак с моята съпруга, която е изключителен творец – художник. Благодарение на нея постигнах това, което съм като творец.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ