Художникът Неделчо Кучков: И в малкия град може да има култура, като в големия

Картините ми са преживени. В тях е най-важното, което искам да кажа

Неделчо Кучков е роден в Любимец. Завършил е Художествената гимназия в Пловдив през 1981 г. През 1984 г. става член на Дружеството на художниците – Хасково, където се премества да живее. Там е и до днес. През 1992 г. е приет за член на Съюза на българските художници (СБХ) – София. Има над 20 самостоятелни изложби, повечето от които в България, Германия и Унгария. Участвал е в общи национални и международни изложби на СБХ в Австрия, Словакия, Турция. Има участия в много национални и международни пленери по живопис. Негови картини са притежание на галерии и колекционери в България, Беларус, Полша, Унгария, Германия, Япония, Обединените арабски емирства, Канада, Франция, Гърция, Албания и САЩ.

Изложба – живопис художникът откри в димитровградската художествена галерия „Петко Чурчулиев“. Експозицията ще продължи до 15 март. Тя е първа от поредица, в която галерията ще представя съвременни български автори през 2022 г.

  • Какво представяте в изложбата си в галерия „Петко Чурчулиев“?
  • 23 платна, живописни работи, смесена техника. Първоначално си правя подложки върху платното с акрилни, отгоре завършвам с маслени бои. Творя в стил „сюрреализъм“ и абстракция, добавям и декоративни елементи.
  • За първи път ли излагате свои картини в Димитровград?
  • Не. Преди много години съм участвал в общи изложби на дружеството на хасковските художници. Поддържахме много добри контакти с колегите преди време. Сега пак са отлични, но поизгубихме мястото, където се срещаме. Всеки се оттегли да живее встрани от големия град, къде във вилна зона, къде на село. Нормално е да е така, остаряхме, но имам надежда за младите, защото мисля, че те поддържат общността.

С четене на много книги се разбира абстрактното

  • Българският зрител има ли поглед за абстрактното?
  • Има и този поглед е добре възпитан. Понякога ме питат: Какво е това? Отговарям им, че за да го разберете, трябва от малки да сте започнали да четете много книги. Оттам се почва с развиването на фантазията. Всеки човек с добре развита фантазия разбира и абстрактното.

  • Успявате ли да се издържате като художник и лесно ли е да си творец в България?
  • Трудно е, но има хляб. 40 години само с това се занимавам. Няма някаква тайна, просто много работа. Трябва да имаш и шанс да попаднеш на галерии и галеристи, които да ти дадат старт и тласък. Много е важна и подкрепата на семейството и хората от близкото ти обкръжение. Аз винаги съм я имал. Ако приемеш нещата като смисъл на живота, постигаш успехи.

В България все още продаваме евтино и качествено изкуство

  • А в чужбина и с чужденците как стоят нещата?
  • Много работи съм продал в чужбина. Преди две години даже един французин си купи девет работи от мен наведнъж. Изкуството се цени, но чужденците си правят много тънки сметки. Ако една картина тук струва 400 евро, в чужбина може да достигне 1400. Ние тук все още продаваме евтино и качествено изкуство, от което се възползват.
  • Каква част от успеха е и маркетингът?
  • Зависи си от човека, но трябва да преодолееш страха да се показваш пред публика. Най-добрият маркетинг е да правиш хубави и стойностни неща.

Културата е за всички, друг е въпросът колко се възползват

  • Виждате ли разлика между културата в малкия и големия град?
  • Разликата е само в количеството хора, които се интересуват. Въпросът е колко от тях ще се възползват. Отново опираме до средата, в която си израснал. Няма пречка и в малкия град да има култура, като в големия. Културата се прави за всички, това е смисълът й. Друг е въпросът колко хора ще имат поглед да я видят и усетят.

  • Какви препоръки бихте дал на един млад художник?
  • Първо, най-важното е да се научи да рисува, след това да имитира негов учител и после да намери себе си. Няма как да не се влияеш от другите колеги, дори на подсъзнателно ниво. За да станеш разпознаваем, трябва много труд, не става изведнъж.
  • Според вас какъв процент е талант и какъв – труд?
  • Таланта трябва да го имаш и да го усетиш или някой да те насочи. Много голям е процентът на таланта. Имам колеги, които не разполагат, обаче много усилия полагат. Не знам как го правят.

Началници в културата си нямат представа от култура

  • Оценката ви за културата, в която промяната продължава?
  • Няма начин да не се променя. Ние обаче сме от старите динозаври. По нашите си пътеки вървим и си работим като пчелички. След много години работа вече не ме касаят толкова какви промени се налагат. По-скоро, бих казал, че трябва повече средства да се отделят, на изявите да има повече деца, ученици, млади хора. Ще обърна и внимание, че част от началниците в културата си нямат представа от култура.
  • Имахте ли творчески импулс в пандемията или…?
  • Аз съм винаги в пандемия, затворен в ателието и си творя. Наложил съм си изолация. Изобщо не ми се отрази. Без разлика е при мен. Живея на Кенана в Хасково. Два пъти седмично слизам до града, да пазарувам… Иначе, вдъхновението ми идва обикновено вечер, когато изплуват спомени, съновидения, мечти. Не рисувам натура, пейзажи, например. Моите картини са преживени. В тях е най-важното, което искам да кажа.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук