Художникът Владимир Пенев: В новия албум за Пеньо Пенев обръщаме времето

Когато хванеш в ръката си изданието, ръката ти докосва поета. Той е извън всякакво време

90 години от рождението на големия Пеньо Пенев се навършиха на 7 май. От печат излезе и изданието „Аз, глас и съвест на епохата”, с произведения на Поета с ватенката. В него са поместени картини на сина му – художникът Владимир Пенев, повод да направим и разговора с него.

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград. Завършва Художествената академия в София, специалност Живопис, при проф. Светлин Русев, през 1981 година. През същата година е приет за член на Съюза на българските художници. Участва в множество изложби в България, както и в редица представителни експозиции на българското изкуство в чужбина, участник в международни пленери и симппозиуми. Автор е на много самостоятелни изложби в България, Германия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Холандия, Швейцария, Австрия, Франция… Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа. Живее и работи в София.

• Г-н Пенев, разкажете за книгата, как се появи на бял свят, кога е създадена, как подбрахте картините?
• Това са картини, от последните две години, рисувани по произведения на моя баща Пеньо Пенев. Това не са илюстрации към неговите стихове, а отделни самостоятелни живописни едромащабни произведения. Моят живописен прочит на неговата поезия, през очите на неговия син, чрез картинното пространство. Книгата е на издателство „Захарий Стоянов“. Когато ми предложиха да илюстрирам подготвяното от тях издание, им предложих да направим нещо различно. Това не е стихосбирка, не е каталог от изложба, а съвместен албум.

Имах пълна свобода и освен масовият тираж, има библиофилско издание

• Как ви вдъхновяват стиховете на вашия баща?
• Както казах, това е моят прочит, през картините. Въздържам се да давам преценки

  

  за творчеството му, да участвам в литературни дискусии… Затуй, нека всеки сам открие Пеньо Пенев. Той е непреходен според мен и много по-дълбок. В изданието има три портрета – на татко и на Маяковски – неговият бог. Знаете, малко преди да почине, той казва… Идвам при теб, мой бог… Вътре има репродуцирани 9 мои картини, като трябва да добавим и кориците. Те са към всеки един от циклите. Постройката на самата книга е много по-различна от всички стихосбирки, до този момент. Обикновено се започваше от ранните, младежки творби на Пеньо Пенев – възторгът, Димитровград… и се стигаше до покрусата, до разочарованието, до болката, до предсмъртните неща. Тук всичко е в обратен ред – от предсмъртните неща, от болката, покрусата, равносметката през 50-те години и се свърши със съвсем младежките негови опити. Едно обръщане на времето. Амбицията ми е била да направим по-различно издание. Имах пълна свобода и освен масовият тираж, има библиофилско издание.

• Какво е различното в библиофилското издание?
• Това са 33 екземпляра, които са подписани, номерирани и са с моя пастелна рисунка. Те са за колекционери и т. н. Това е десета картина, всъщност, но само в библиофилския екземпляр. Книгата, като полиграфия, е по-различна от всички други. Така е направена, че като я хванеш в ръката си, ръката ти докосва Пеньо Пенев. Албум, който нито е поетичен, нито живописен – едно много по-различно издание.

Поетът е помнел своите стихове и прекрасно ги е рецитирал. Преживяване!

• Къде може да бъде намерена книгата?
• Навсякъде, скоро. Тя от няколко дни е отпечатана от издателството. Библиофилските неща са съвсем топли, трябва да излязат до няколко дни. Забравих да кажа, че те ще бъдат придружени и с компактдиск. Знаете, че Пеньо Пенев е бил превъзходен рецитатор. Малко преди смъртта му, в 1959 г., се събират в ателието на големия български скулптор Николай Шмиргела, който има едни от първите магнетофони в България. И се записват. Той подарява записа на Българското национално радио, който попада в златния му фонд. Взех правата за неговото тиражиране. Така че ще го има това в библиофилското издание и диск с гласа на Пеньо Пенев, който рецитира откъси от поемата „Дни на проверка“. Това е малко преди да почине татко. Някъде, януари-февруари 1959 г. са правени записите. Чуваше се пращенето, говор, но всичко е изчистено дигитално и е просто покъртително и разтърсващо. Един невероятен рецитатор. Още повече, много малко са съвременните поети, аз не познавам такива, които могат да рецитират прилично своите стихове. Да не говоря, че повечето не ги и помнят. А Пеньо Пенев е помнел всеки един свой стих и прекрасно ги е рецитирал. То е било преживяване… Поне хора, които са го слушали, потвърждават това.

Всеки добронамерен читател може да открие своя Пеньо Пенев

• Намерил ли е Пеньо Пенев своето време или е отвъд времето?
• Извън всякакво време е. Той е част от своето време, но като стилистика, като начин на поднасяне, като поетична култура, като дарба, изобщо, като майсторство на стиха, той е много по-напред от своите съвременници. Трудно ми е да говоря за баща си… Написани са толкова много неща. Толкова много спомени има, че всеки един добронамерен, подчертавам – добронамерен читател, който знае какво е поезия, може да открие сам, да си зададе тези въпроси и да открие своя Пеньо Пенев.

Димитровград е запазил духа си и невероятната атмосфера

• Запазил ли се е духът на Димитровград през годините, как смятате?
• Макар да си идвам рядко, смятам, че се е запазил. Сега трябваше да бъда за връчване на наградата /в Дните на поезията – б. а./, което трябваше да стане на 7 май. Приготвил съм и изложба, но нещата са отложени за 2 септември, когато е празникът на града. Смятам, че аз и много други хора пазим духа му… Димитровград е един неповторим град, с невероятна атмосфера, с невероятни хора и стойностни творци.
• Когато творите на платното, какво влагате в рисунката и какво ви зарежда?
• Искам да бъда искрен в своите разбирания за рисунка, форма, пространство. Аз искам да бъда и съм искрен.
• Каква разлика виждате между свободата в творчеството и свободата в живота?
• Творчеството е най-голямата свобода. Изкуството е най-голямата свобода. Така че, човек, които се е посветил на изкуството, е свободен човек.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ