Димитровден отбелязваме на 26 октомври – народен и православен празник, в памет на Димитър Солунски. Роден е през 3 век в Солун, на чийто град баща му бил градоначалник. След неговата смърт, император Максимиан Херкул възлага на Димитър този пост. Като управител, той открито изповядвал и славел Христовата вяра. Недоволен от това, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец. Жителите на Солун пък започват да почитат Свети Димитър като покровител на града.
Според народните представи, от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. За трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния. На масата се слага варена царевица, пита с ябълки, тиква…
На 26 октомври празнуват Димитър, Димитрина, Дима, Димо, Димка, Димчо, Митко, Митка, Диян и др. Димитровден е приет също като ден на строителя.