Още един свой символ, както се изрази областният управител Ирена Узунова, има от днес Хасково – възстановеният паметник на 10-и Родопски пехотен полк. Неговото откриване стана в Деня на Тракия, съвпадащ и със 100-годишнината от превземането на Одринската крепост. В операцията полкът се покрива с неувяхваща слава. Бойците в състава му първи тръгват в атака срещу форта „Айджиолу”. Превземат го в 1:50 часа на 13 март и с това разкъсват считаната за непробиваема отбранителна линия. В атаката на Одрин загиват 129 души от полка, а 65 умират по-късно от рани и болести. Пред паметта им глава сведоха заместник министъра на отбраната на служебното правителство – Ася Давидова, областният управител Ирена Узунова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, членове на инициативния комитет за възстановяване на мемориала, кметове и общински съветници от региона, представители на Съюза на тракийските дружества в Българи и други патриотични организации, много граждани, стекли се на церемонията въпреки дъжда.
Тържествения строй на представителната рота от хасковския гарнизон прие заместник- началникът на отбраната на Република България генерал-лейтенант Стефан Василев. Заупокойна панихида отслужи архиерейският наместник отец Георги Тодев в асистенция на още трима свещеници.
Събрали сме се на това място заради две знаменателни събития – 100 години от Балканските освободителни войни и Одринската епопея и възобновяването на паметника на героите родопци, дали живота си за родината. Паметникът на 10- и Родопски пехотен полк е не само сред първите полкоови паметници в България, той е един от знаците за героичното минало на хасковския регион и на поколения българи, заяви зам.- министър Давидова в словото си за церемонията. Емоционални думи на признание изрече и Ирена Узунова. Областният управител благодари на Инициативния комитет и всички, допринесли възстановяването на монумента да стане факт. Представете си само какво би било, когато се изпълни замисълът целия терен наоколо да се превърне в мемориален парк. Представете си вълнението на едно дете, на родителите му, когато с пръст пипнат изписаното на камък име на загинал за България техен родственик, образно завърши тя.