Скоро по медиите се появи информация, че моделки от модна агенция FH 1 се занимават с проституция. Баретите на ГДБОП нахлули в агенцията в столицата и установили, че манекенките заработват пари, практикувайки най-старата професия.
Потърсихме мнението на Георги Георгиев, представян в медии и на публични прояви като регионален представител на агенцията. Според неговите думи той от две години няма отношение с тези хора.
Две манекенки са ходили в София на пробни снимки и като видят какво става, не искат да ходят там. Не желая да имам нищо общо с тези хора, приключил съм отношенията с тях. Като влезнеш някъде и трудно излизаш. Във всички модни агенции е едно и също, не само в тази, заяви Георгиев. Той не пожела да коментира темата нашироко и не конкретизира дали момичета от Димитровград са получавали директни предложения да заработват по този начин пари.
Георги Георгиев е участвал в организирането на конкурса за Мис Димитровград. Често той и неговите манекенки са канени да участват в ревюта, които няколко пъти са се провеждали на площада пред спортна зала „Младост“.
За съжаление в днешното българско общество трудно може да става дума за култура и изкуство. Повечето неща имат само физическа, но не и духовна обвивка. Така е и с модата – еротиката като изкуство почти липсва. Вече всичко е продукт, който може да бъде купен и продаден. Това се случва във всички сфери и показва ерозията на обществото.
Случващото се отнема доста от живота на младите хора. Ценностите започват да отпадат. Можеш да заработиш бързи пари, продавайки всичко, което ти попадне, включително живота си. Докато се усети, младият човек се превръща в аутсайдер. Става такъв, защото занимавайки се с незаконни или морално неразрешени дейности, същото това общество го заклеймява, понякога за цял живот.
От друга страна, ставаш аутсайдер, ако не възприемеш „лошия“ живот. Това обаче е състояние за момента, което още повече изправя младите хора пред дилема.
По скандала с FH 1 съдът ще се произнесе. Ако се окаже, че всичко е в реда на нещата, това ще подсили хипотезата, че обществото е ерозирало до крайна степен. Защото в България нарушения много, но персонално отговорни и виновни малко. Сякаш вината се разпределя и я поема някакъв незнаен човек, нещо като незнайния войн. А и ако се случва така, какъв е смисълът да се пишат и говорят нещата или да се правят показни акции?
Според една теория, когато всичко е ненормално, значи всичко е нормално. Ключово е това „всичко“. Когато в една система има някаква нередност, тя изпъква. Но ако цялата система е ерозирала, тя изглежда така, все едно това е нормалното и състояние. В нашето общество се случва именно това. То отдавна не обръща внимание на отделните нередности. Какво трябва да се направи, вече никой не знае.
Може би ключът е да започнем да мислим, говорим и действаме на момента. Казва се: трябва да направим… Но това е бъдеще време. По-скоро е наложително да действаме в сегашно време – правим, отиваме, променяме на момента. Може би.
*Хал – състояние, положение/според тълковния речник/